Днес се подразних, когато гледах рекламния блок на една от телевизиите. Не, не просто се дразня направо съм бесен, когато ме правят на глупак. Десет минути ми стигнаха за да си припомня защо, си бях изнесъл телевизора в мазето преди няколко години и да се уверя, колко правилно съм постъпил тогава.
Та за какво става дума, имах щастието да погледам малко телевизия докато чаках да ми дойде реда за нещо си. Чаках точно десет минути, в които имаше реклами.
Първо рекламираха лекарства. Това бяха няколко рекламки пуснати една след друга, които от началото диктуваха симптомите, а след това предлагаха чудодейно лекове. Разбира, се едва ли има жив човек, който да не си открие по някой симптом от така добре представените в рекламата със страховития глас на диктора. Абе и да не си болен, се трябва да пиеш по някое хапче е така за профилактика просто.
След това дойде реда на банките, които дават пари наляво и дясно, само протегни ръка и ще ти дадат. Направо бясно са ни подгонили за да ни дадат пари. В това число влизат и рекламите на бързи заеми, които са още по-беснели да раздават ли раздават финанси на всеки нуждаещ се. Боже какви добри хора има по света, как мислят за хората само…
Кулминацията дойде обаче, когато видях рекламата на някакъв телефон, не знам до колко телефона си струваше, но разбрах едно, той струваше около 10 лева на месец. Просто вътрешно във себе си избухнах от гняв. Какво е това на месец, без да се казва колко месеца, десетина лева до животно ли ще трябва да плащаме за този телефон или плащаш 10 лева този месец пък после не плащаш, каква е точно сделката, която предлагат?
Добре че бяха рекламите за прахове на пране и пасти за зъби, че да се сетя, че трябва да си купя нова паста защото старата вече свършва. Ще отида на магазина, и ще погледна за някоя дето не се рекламира, че едва ли някой друг плаща за тези реклами, освен крайния потребител в супермаркета.
Горе долу, това исках да напиша днес, да дразня се, но едва ли нещо ще мога да променя със тази статия, ако не ми помогнете и Вие в коментарите.
