Изънземни, моля ви, върнете ми го !

Историята не е моя,  т.е. не е преживяна от мен. Разказа ми я жена ,с която пътувах във влака няколко часа. Жената беше на средна възраст, но някак си прекалено състарена за възрастта си и с много измъчен вид. Заговорихме се  както става понякога между непознати случайно събрани  от общо пътуване. Странно нали? Как става така , че пред непознати казваме най-скритите ни мисли , които и пред себе си  не искаме да  изречем. Думите сами започват да се редят  и започнали веднъж вече няма как да спрем. Отваряме душата си и от там като огнена лава избухва всичко таено с години Ключовата дума беше  НЛО. Нещо проблесна пред прозореца на купето и се скри. Пошегувах  се , че е НЛО .Жената  срещу мен видимо настръхна и каза да не се шегувам с такива неща. и започна да разказва . Била на около 35 години , а синът и на 11.Щастливо семейство с прекрасен умен,  възпитан и  добър син. Всичко вървяло добре , мирно и спокойно. всяко лято семейството почивало на море , а след морето отивали на гости при сестрата на мъжа и, която живеела в планинско градче.Планината била прекрасна там. Наблизо имало и живописно водопадче По склоновете на планината зреели прекрасни горски ягодки  и малинки.А въздухът бил чист и опияняващ. Райско кътче… .  По цял ден се скитали по баирите с кошнички и се наслаждавали на планината и нейните плодове. С тях идвали и цяла дружина съседски деца. В един такъв прекрасен ден пак се били пръснали по полянките и весело си подвиквали за да  не се изгубят. Изведнъж се чул звук сякаш излизал въздухът на изпуснат балон и съвсем слабо проблеснало.Слаба светкавица, или по-скоро слънчево зайче от огледалце. Жената се попритеснила и извикала всички деца да се съберат. Всички дошли само синът и го нямало. Хукнали да го търсят, но никъде го нямало. На полянката наблизо намерили само кошничкато му с разпилените ягодки.Тогава наистина се изплашили много. Извикали помощ,  но никъде не намерили момчето.Когато започнало да се здрачава изведнъж се чул подобен , но много по-силен звук  и пак светкавица озарила небето ,  но този път много по-ярко.Когато погледнали към небето видяли  нещо като холограма.  Пред тях сред безброй звезди стоял в цял ръст и им махал техния син. В ръката си държал някаква странна книга и широко се усмихвал, сякаш  им казвал“ Добре съм!“.“ Жената тежко въздъхна:“Не ми се прибира във вкъщи , такъв студ и напрежение усещам в дома си. И все чакам моето момче…….“

Изънземни, моля ви, върнете ми го !
1 (20%) 1 vote

1
Оставете коментар:

0 Comment threads
0 Thread replies
0 Followers
 
Most reacted comment
Hottest comment thread
0 Comment authors
  Subscribe  
newest oldest most voted
Notify of