Не съм много вярваща. Зная, че съществува някаква сила, която хората приписват на Господ. След толкова разочарования в живота, склонна съм да не вярвам в неговото съществуване. Но една случка на моята позната не ми дава мира. Тя ми сподели, че преди няколко години се е почувствала много зле. Ходила по лекари и са и открили рак на млечната жлеза в начален стадий. Нямала пари да се лекува, въпреки че лечението уж е безплатно, но все пак трябваше да си поеме някои разноски по пътуването до града, където се подлагат на химиотерапия. Тя се е отказала да я лекуват по болниците. Трябвало да намери изход. И тя го е намерила. Около седмица и е било нужно за да се съвземе от сполетялата я новина, че е болна. Нямаше с кого да сподели. Страхуваше се, че ако хората разберат,че е болна, ще почнат да странят от нея, както в повечето случаи така и става. Трябваше да се информира отнякъде как може да облекчи болката си и да не се отчае още повече. Започна всеки ден да ходи до библиотеката и да прелиства всички всевъзможни здравни вестници и списания. Пиеше някакви билки, но те не и помогнаха. От ден на ден ставаше и по-зле, губеше силите си. Един ден се натъкна на една статия, в която се говореше за силата на молитвата, за постите и чистотата на мислите. Нямаше какво да губи. Реши да опита с това. Още на следващия ден отиде и си купи Библия и молитвеник. Реши да мине 40 дневен пост и усилени молитви. Ходеше веднъж в седмицата на служба в църквата. Започна да се чувства по-добре. Поста свърши, но тя не спря молитвите. След около 3 месеца се наложи да ходи с една позната на изследвания в болницата. В последния момент реши и тя да се прегледа. Какво и беше учудването, когато са и казали, че всичко е наред. Тя не можеше да повярва и още на следващия ден се изследва изцяло. След няколко дни и съобщиха,че дори следи от рака няма.
Нали Господ и е помогнал или вярата в себе си и в нейното здраве е огромна? Не зная. Излекувала се е. Остава да гадаем какво точно и е помогнало.