Оранжевите дискове

Това се случи преди около двадесет и три години, в Украйна, в едно село, близо до Азовско море. Декември. Наближаваше Нова Година.Имаше много сняг. Тогава зимите бяха много по-снежни, отколкото сега. В една такава снежна декемврийска вечер видях нещо за пръв път. По онова време малко се говореше за извънземни, летящи чинии, а още по-малко се пишеше.Натъквах се на някои статии с голи факти, без доказателства и разумни обяснения.Не съм и предполагала, че мога и да го видя със собствените си очи и то не веднъж.
Тогава бях на 16, ученичка в горните класове.Почти целият декември боледувах.Не ходех на училище.Учих вкъщи.Домашните задания ми носеше една съученичка,която живееше отсреща. Майка ми не ме пускаше навън,докато изцяло не се оправих.Същата тази вечер,аз отидох сама при съученичката си за домашното задание,защото на следващия ден трябваше да отида вече на училище.
След като ми даде заданията, Галя реши да ме изпрати.Наближаваше седем вечерта.Времето беше чудесно:ясно небе, Сириус светеше, Голямата Мечка се виждаше, луната…Решихме да се поразходим.Улицата водеше към полетата, но ние се спряхме накрая.
Изведнъж над полето се появи огромен оранжев диск.Ако беше през лятото,щяхме да сме сигурни, че е залязващото слънце. Стояхме, като омагьосани, и не можахме да помръднем. Наблюдавахме диска.Галя първа проговори и каза, че това е само илюзия. Обаче не.След няколко минути от този огромен оранжев диск се отдели още един, също голям,но не толкова,колкото първия.Този диск бавно се запъти към нас.Огромен, светящ се, жълто-оранжев кръг…На два-три метра от земята…Ту доближаваше, ту спираше. Не можехме да помръднем. Изведнъж чухме гласът на по-малкият ми брат зад нас:
-Бягайте!Крийте се!
Брат ми вече беше дотичал до нас:
-Видяхте ли?Какво беше това?
-Извънземни-едва промълвих аз.
-Вижте, той се връща-каза брат ми.
Когато се обърнахме, дискът наистина беше се върнал към основния и се съединяваше с него в едно.Основния диск се смаляваше, докато съвсем не изчезна.Всичко стана както преди.Сякаш я нямаше тази светлина,сякаш ги нямаше тези дискове, небето си беше ясно,Сириус се виждаше, Голямата Мечка също и куп други звезди от Вселената…
Галя предложи на никой да не казваме за видяното от нас,защото никой нямаше да ни повярва или щяха да ни сметнат за луди.Тя продължаваше да твърди,че това беше илюзия, докато същите кръгове с по-малки размери не са се появили след две години през август. Само че тогава били са вече три кръга. Аз не ги видях.

Сподели в социалните мрежи: