Похитен от НЛО разказва специално за UFOport :
Всичко стана докато разхождах кучето си в парка, усетих студенина по цялото тяло, един след друг се изключваха от ушите ми всички шумове, които ме заобикаляха , зрението ми се изостри можех да виждам като ренген всичко каквото ставаше около мен на десетки километри, можех да виждам през раcтения и предмети, ако погледа ми се фокусираше зад тях. Усещането беше, сякаш се гмуркаш под водата в морето, всичко става така тихо и спокойно, но в същото време погледът ти вижда цялото море чак до другият му край под водата. това състояние продължи около минута, дишането ми беше забавено, бях щастлив и усещах страшен студ. Чух глас глас, който говореше на неразбираем за мен език, но тялото ми само се ръководеше от него. Аз тръгнах нагоре по пътечката можех да видя всичко, освен един сияен искрящ обект, който ме привличаше , знаех, че отивам към него въпреки, че нямах представа защо. Просто се подчинявах на свистящия в ушите ми звук, той беше нещо подобно на мелодия, много ритмичен и в същото време наподобяващ говор на човек, в някои моменти толкова силен, че ушите ме боляха. Спомням си тогава, срещнах други хора, с които просто се разминахме и аз дори ги поздравих.Направих го като по команда. Явно те не чуваха звука и не виждаха светлина. Пристигнах в това състояние на мястото. Светлината ме обля и аз попаднах на място, където имаше човек точно копие на мен. Усмихваше се топло и говореше само моето име. Тогава усетих, защо бях там и се появи силно чувство на тревога и безпокойство. Усетих,инстинктивно, че те са зли и ще ме измъчват. Трябваше да отрежат частта от мозъка ми в, която се съхранява паметта и да я сложат на моя клонинг. Не можех да се движа, знаех че са извънземни, но не ги виждах, усещах ги, те играеха с мен, това им носеше удоволствие и радост. Не виждах прословутата летящата чиния, или летателен апарат, но чувствах енергията, която ме държеше там. Тези същества са на Ти много с енергията, защото тя се усещаше като огромна мощ. Започнах да летя в пространството въобще не разбирах какво ставаше, усещах че ще умра, знаех, че никой никога няма да ме намери, знаех , че е въпрос на време за да ме убият ,щом свърши забавата от това да ме плашат. Тогава видях как кучето ми скочи върху мен и започна да ме дърпа за ръкава и ръмжи . То всякаш разбираше какво става, започна да ме ближе и скача отгоре ми, лаеше с все сила. Всичко свърши изведнъж. Не знам какво точно стана но се намерих на тревата. кучето ме облизваше по лицето, а аз се пипах ужасен по главата търсейки наранявания. Не мога да си обясня как, но съм сигурен че кучето ми помогна в този тежък миг.
