В разговорната реч думата „магия“ се свързва с представите за нещо тайнствено, странно, изключително, недостъпно, непонятно, скрито и пр.; тя е нещо, чрез което определени хора могат да променят човешките взаимоотношения, без никой да узнае кога и как са го направили.[1] В научната литература понятието „магия“ се свързва с две основни значения:

а) тип обреди – магии за любов, за раздяла, за болест и смърт, за дъжд, за „обиране“ на чуждо имущество и др.; типични магични обреди са и всички баяния[2], гадания на боб, въглени и хляб, игли и конци и др.;

б) начинът, по който смислово се асоциират явленията – обекти на магичното въздействие (срв. с прочутата класификация на Дж. Фрейзър, според която магиите се делят на два вида – хомеопатически или имитативни магии и контагиозни магии[3], т.е. такива, за които е релевантна идеята че подобното предизвиква подобно и такива, които се основават на закона за съприкосновението, което на практика е вариант на идеята за тъждеството между част и цяло);

В това изложение ще коментирам връзката между всички тези значения и представи за магията, зададена в параметрите на по-общото отношение магично/ритуално като тип отношение между определен ментален конструкт (магичното) и ритуалната технология, чрез който той получава своя осезаем образ. С други думи, ще говорим за спецификата на „магичното“ (в категориалния смисъл на понятието) и начинът, по който то, в качеството си на абстрактна универсална идея, се проектира в ритуалните елементи, за да стане част от общия смислов диапазон на обредния дискурс, Ще говорим и за това как представата за магичното се обогатява с нови елементи при конкретизирането и в обредната ситуация и възприемането и в нейната свързаност сьс социалните, психологически, эстетически и изпълнителски измерения на синкретичния магичен обред.

В най-общ план „магичното“ може да се определи като мисловен механизъм за преобразуване на качествата. „Магичното“ е семантичният „гарант“ за ритуалния ефект в неговите биологични, социални и културни аспекти. То не е характеристика на вещите, езика или действията в ритуала, а начин за осмисляне на основното обредно събитие като одновременно реализиращо се в социалното и магичното пространство. Магичното е начин за смисловото му преобразуване „там“, за да се постигне желаната промяна „тук“. Конкретните ритуални средства за преназоваване, преозначаване и преструктуриране на сьбитието до възприемането му като едновременно протичащи паралелни процеси в рамките на обреда, за да се слеят накрая в новото, вече трансформирано събитие накрая, се различават за всеки обреден вид. Техните стадиални и регионални варианти за многобройни, но общото отношение магично/ритуално се съхранява във всеки един от тях.

Очевидно е, че този мисловен механизъм може да се задействува само ако е налице презумпцията за концептуалната двудялба на света („наш свят“, света на хората и „друг свят“, света на не-хората) и необходимото взаимодействие между двете му части за поддержано на световната хармония. При това механизмът има универсален характер и е бил действен от началото на човешката културна история до днес, независимо от харакгеристиките на типа култура, в която се пораждат и съхраняват неговите конкретни ритуални съответствия и конкретните културно обусловени представи за пространствената локализация, усгройство и персонажи на „другия свят“. Смяната на типовете култури и промените в социалната среда продуцират разнообразни ритуални вьплъщения на този механизъм, довеждат до различни трансформации на „магичното“, но то се адаптира във всяка една от тях и запазва своята същност, защото се запазват онези човешки потребности, които са го извикали на живот.

Ще илюстрирам тези общи постановки с два примера за магични обреди, които са породени в различни по тип доминантни културни системи, но функционират едновременно именно днес по бьлгарските земи. Единият от тях е описание на сравнително разпространен вариант на баене от „едномесече“, а другият – на един от видовете екстрасенски сеанси, в който се лекува чрез т. нар. „енергиен двойник“.

Изборът на точно тези два примера е обусловен и от още една причина – желанието ми да покажа и разликата между „семантичното удвояване“ като механизъм на магичната промяна и широко разпространената също от древността до днес идея за двойника и двойничеството.[4] Те се преплитат и в някои случаи се припокриват, но не са тъждествени, доколкото „семантичното удвояване“ на магията присъствува и там, където не е актуална идеята за двойника, за да се осъществят целите на ритуала. От друга страна, идеята за двойника става градивна част от различни по характер и цели културни изяви, трансформира се и в ритуални, и в неритуални текстове и има самостоятелно значение и значимост в един или друг тип културни дейности.

И така, и в двата примера е актуална идеята за двойника и следва да се проследи преплитането и с идеята за магичната промяна чрез семантично удвояване и преструктуриране на социалните явления.

Пример 1: Баене от едномесече

Нощта преди баенето болният трябва да преспи върху три върбови пръчки от садена върба (да не е саморасляк) и сутринта, преди изгрев слънце ги взема и отива при баячката. Пръчките му ги дава баячката, като гледа „тие пручки да не су тупе, да си има вршък, да е за лек.“ И освен това.. „да са длги те колко му е боя (височината – И.Т.) на човека“.

Сутринта рано, преди изгрев слънце болният отива в дома на баячката, която най-напред трябва да „провери“ с кой точно от умрелите си роднинн той е едномесече, т.е. роден с него в един и същи месец, за да разбере кой „иска да го завлече при нега в гробо“. Това става по следния начин:

Баячката взема една пръстена паничка с вода и пуска в нея един „жив“ въглен, който нарича на името на болния. След това пуска един „мъртъв“ (угаснал), който нарича на името на някой починал роднина на болния и казва:
– Ако е с тоя едномесече,
да се лепне углена у них!
Ако угасналият въглен се залепи за въглена на болния, значи това е едномесечето, ако не е – значи е друг. Изреждат се всички умрели от родата до трето коляно, а след това се назовават общо незнайните умрели до „девети пояс“, защото едномесечето има сила само до „девети пояс“. Когато се нарича всеки „мъртъв“ въглен, на върбовите пръчки последователно се нарязват резки за всеки наречен човек. Нарязват се и трите пръчки, като се почва от върха кьм отрязания край. След като провери с кого от родата е едномесечета и с кого – не, баячката изхвърля въглените през прага навън и на другия ден ги измита и хвърля „дека се не гази“, дава му прьчките да ги носи в дясната си ръка и тръгват да го „отклапя“.

Баячката откача веригата от огнището и го извежда на един кръстопът извън селото. С него обикновено идва и майката или друг близък човек. Човекът сяда на земята с лице към слънцето, а баячката му омотава краката с веригата. След това започва да ги размотава, а придружителят пита:

– За кво идеш?
Идем да отклопим роба от гроба,
от бащина рода, от макина рода,
от црн ветар, от червен ветар,
от син ветар, от бел ветар,
от знани гробове,
от незнани гробове,
и от сва фамилия.
След това отиват на гробищата и баячката взема от три незнайни гроба пръст, намокря я и натърква краката на болния с нея. След това взима от ръцете на болния трите пръчки и ги заравя в гроба, като ги обръща с вьрха към главата на умрелия, а отрязаният край е кьм краката му и произнася три пъти:

Брат сакаш, те ти брат,
сестра сакаш, те ти сестра,
те ти цела рода!
Вместо на кръстопът, може да се „отклапя“ на дръвника в двора на баячката. Болният пак сяда с изпънати крака и гледа към слънцето. Придружителят е отдясно на баячката. Докато се води обредния диалог, болният мьлчи и „се таи“, „та да хване“. Накрая обаче баячката пак трябва да зарови пръчките в гроба на едномесечето или в „незнаен“ гроб, ако не е установила кой точно е, за да „го не трси повече ни за брат, ни за сестра, ни за никакво“.

Всички си тръгват, без да се обръщат и се прибират в къщи по друг път, не по този, по който са дошли. Баячката си прибира и веригата обратно в къщи.[5]

* * *

Баенето от „едномесече“ е продукт на фолклорната култура и в него са „снети“ характерните за нея представи за пространствуното структуриране на света, ориентацията на обектите в него, ценностното свързване на човешките дейности с пространствените посоки. Известно е, че общата концепция за устройството на света във фолклора е резултат от наслагването на различни по тип (номадски и земеделски), по етническа и религиозна доминанта (валидни за етническите и религиозни групп, формирали българския етнос) културни модели, чиито компоненти са се споили в своеобразна, но неделима структурна цялост. Хоризонталната пространствена двудялба на света („наш свят“ и „отвъден свят“) не се променя основно от вертикалната християнска космогония, доколкото Раят и Адът (съответно „горният“ и „долният“ свят) се мислят като еквиваленти на „отвъдния“ и се противопоставят на „нашия“. В „отвтъдния свят“ „живеят“ Бог и християнските светци, прадедите и персонифицираните болести, самодивите, самовилите и другите „вери секакви“, които участвуват по определен начин в сложната обредна комуникация и от протичащото общуване между „нас“ и „тях“ зависи в голяма степен постигането на обредната цел. В случая е важно да напомним, че починалият роднина-„едномесече“, които „живее“ в „отвъдния“ свят, участвува в обредното общуване не само и не толкова като член на рода, който вече се е социализирал в общността на мъртвите, на предците, колкото в качеството си на двойник – „мъртвият двойник“ и иска при себе си и „живия“, останал да живее в „нашия свят“. „Живият“ и „мъртвият“ се мислят като двойници, защото принадлежат на един и същи род, и защото са родени в един и същи месец (напр. през март – „едномесечета“) или в един и същи ден (напр. в четвъртък – „едноденчета“). Пряката цел на баенето е, чрез свързването на двата свята, да се разкъса този тип връзка между тях, „живият“ да се „освободи“ властта и зловредното влияние на „мъртвия“ и да се излекува, като се отстрани причината за болестта – двойничеството. Как става това?

В началото на обреда е налице следната ситуация: Човекът казва на баячката симптомите на своето състояние, тя разпознава по тях болестта и я назовава като „едномесече“. „Назоваването“ на болестта веднага „разполовява“ или казано по-точно „удвоява“ човешкото състояние. Сега той е едновременно болен човек и човек, изпаднал в определена зависимост от контакта си с някои от мъртвите роднини. Влиянието на „едномесечето“ (роденият с него в един и същи месец мъртъв роднина) едновременно е причина за болестта и нейна същност, предадена в самото й название – човекът е болен от „едномесече“. Показателен в това отношение е и фактът, че думата „едномесече“ назовава и живия, и мъртвия, и самата болест, като ги свързва в едно цяло и става синоним на удвоеното качество.

При подготовката за обреда се извършва още едно удвояване човекът преспива върху трите върбови пръчки, с което ги превръща в свой двойник, който трябва да го „замести“, защото като правило двойниците не могат да бъдат разделени. Така той вече участвува в обреда и като болен човек, и като „едномесече“ – двойник на мьртвия си роднина, и като човек, който притежава вещен двойник – трите върбови пръчки. В баенето се променя контактът между „едномесечетата“ и се създава връзката между мьртвия роднина и вещния двойник на живия роднина.

След като се конкретизират взаимоотношенията при проверката с въглените (определя се кой точно от мъртвите роднини е „едномесечето“), започва промяната им с „отклапянето“. Промяната се изразява в разксване на връзката между „едномесечетата“- двойници и съхраняване на общото им взаимоотношение като членове на един род.

Оттам естествено се достига да пренасяне на тази промяна върху физическото състояние на човека – болен човек в здрав човек. В края на обреда са действията с пръстта от гроба и заравянето на трите пръчки, които окончателно затвърждават посоката на промяната и обозначават нейния край – постигнатото ново качество.
Стана ясно, че промяната не означава изобщо прекъсване на контакта между живия и мъртвия, а само на този вид контакт, който може да бъде фатален за живия – когато се мисли като зависим от своя двойник. Запазва се общата връзка между живите и мьртвите членове на рода, а идеята за двойника се поддържа в създадената нова неделима двойка – мъртвия роднина „едномесече“ и вещния двойник (трите пръчки) на живия роднина „едномесече“.

Двете полярни представи за човешкото състояние се променят в желаната посока: здравето се мисли като потенция и начало, а болестта – като наличност и край. Този процес се осъществява паралелно с промяната вьв взаимоотношенията между двойниците-причина за болестта. „Болестта“ и „едномесечето“ са две различни названия на физическото състояние, и едновременно с това – част от взаимодействието между „двата свята“. В хода на това взаимодействие е необходимо двойниците да се удвоят семантично още веднъж и да се създаде вешний двойник на болния човек, за да се регулират всички посоки на магичната промяна. Част от техните специфични характеристики трябва да се променят, а други “ да се съхранят, за да не се наруши като цяло равновесното съ-съществуване на „двата свята“ и да се възстанови човешкото состояние и в комуникативния, и във биологическия му аспект.

Пример 2: Eнергиен двойник

„Тя (екстрасенсът – И.Т.) лекува с ръцете. Но освен това с ръцете, има и други варианти на лечение. Например, всеки човек си има енергиен двойник, който може да се извика и да се лекува. След това да се върне обратно в тялото, без човекът да чувствува даже. Защото аз наблюдавах Р. (болното дете – И.Т.) през това време. Тя не реагира, държи се сьвсем нормално. Например, Л. (екстрасенсът – И.Т.) стой срещу нея, дори не е, така, в допир, и изведнъж започна да прави някои движения, които прави Р. (болното дете – И.Т.), но без Л. да ги е виждала. Това беше в началото. /Жестове ли? – И.Т./ Да. Например… вечер Р. (болното дете – И.Т.) правеше одно такова: м-м-м (мъчителни звуци — И.Т.), ревеше, въртеше се. През нощта ги правеше тия неща. Какво я притесняваше и аз не знам. И изведнъж, Л. (екстрасенсът – И.Т.) както стои, започва да го прави това нещо. Прави го няколко минути. Р. (болното дете – И. Т.) я гледа така, съответно прави и впечатление реакцията на Л. (екстрасенсът – И. Т.), защото не е нормална тая нейна реакция – нали тя прави това, което прави Р. (болното дете – И.Т.). И на другия ден Р. (болното дете – И.Т.) спира да го прави това нещо и оттогава вече не го е правила. Вечер си спи спокойно, както си спят здравите деца. /Как става това лечение? – И.Т./ На Р. (болното дете – И. Т.) тялото е болно, енергиите са объркани и явно излъчването на тялото пречи на енергията, която я лекува. Не знам как е точно. Това си е мое обяснение. Л. (екстрасенсът – И.Т.) приема енергийния двойник, този енергиен двойник влиза в Л., нейното здраво тяло го преработва. Космическият разум, космическата енергия преработва тази част от Р. (болното дете – И.Т.), тоя енергиен двойник, който тя е приела и го връща обратно на Р. (болното дете – И.Т.), и по той начин и лекува. И Р. спира да ги прави тия неща повече.“[6]

В началото на сеанса екстрасенсът си потрива дланите („те ги загряват така“), после извършва определена движения с ръцете около главата и тялото на пациента, и едва след това започва лечението на „енергийния двойник“. Самото лечение се извършва в стая със силна слънчева светлина. Екстрасенсът и пациентът сядат един срещу друг, така че да ги огрява еднакво светлината. Пациентът трябва да е с прибрани един до друг колене, но не кръстосани, защото се „кръстосват енергиите“ и пречи на лечебния процес. Ръцете е най-добре да са върху коленете, с дланите нагоре, но ако не може или не иска – поне да не са кръстосани. Не трябва да има силни аромати, дим и др. под., които също пречат на „енергийния обмен“, защото „енергията преминава през много слоеве и се пречупва по различен начин“, и всяка допълнителна преграда намалява вьздействието им.[7]

И още едно обяснение: вьв всеки човек се преплитат „светли и тъмни енергии“, които съответствуват на добрите и лошите страни от неговия характер. Болестните състояния също са свързани с „тъмните енергии“ и основното въздействие на екстрасенса е именно върху тях. „Енергийният двойник“ също има „светли и тъмни енергии“, защото „той е самият човек, но в неговото чисто енергийно състояние“, а не в плътското въплъщение на енергиите. Тези, които могат да видят „енергийния двойник“, го описват като светлинен силует, в който се забелязват по-светли и по-тъмни тонове в различен цвят – от бяло през жълто и оранжева до червено.[8]

* * *

Екстрасенските сеанси са продукт на съвременната култура в България и проектираните в тях пространствени представи се обуславят от спецификата на „обучението в култура“[9] днес. Те се отличават с известна нееднородност поради факта, че в описанията на различните екстрасенси на „другия свят“ по своеобразен начин се преплитат интерпретации на някои научни обяснения за устройството на вселената с понятия от окултизма и общи постановки на християнската и други религиозни системи; теорията за прераждането и човешката карма са възпроизведени образи от современното филмово изкуство и литература; знания от популярни статии за НЛО и извънземните цивилизации с разкази на „очевидци“ за срещи с тяк и др.

Основното понятие, около което все пак се обединяват голяма част от тези описания е понятието „енергия“ с всичките му производни: „енергийна система“, „енергийно поле“, „енергиен поток“, „енергийни нива“, „енергийни пояси“ и т.н. Като цяло „другият свят“ е „някъде около нас, но в друто измерение“ или просто „горе“. В него има „висши и низши енергии“, като „висшите“ най-често се отъждествяват с представата за Бог, а „низшите“ – с духовете на мъртвите и другите „астрални тела“. Ще уточня още, че самодивите, самовилите, вампирите, таласъмите, и др. демонологични персонажи се обясняват като „разновидности на астралните тела“, т.е. енергии (най-често оценявани като „низши“), които могат да се материализират и човек може да ги види и чуе.

„Висшите и низшите енергии“ имат съответно своята визуална („светли и тъмни“) и ценностна („добри и лоши“) характеристика. Екстрасенсите контактуват с „висшите енергии“, за да „преразпределят енергиите“ в човешкия организьм с цел лечение, отвръщане на магия[10], или за да се ориентират в миналото, настоящето и бъдещето на човека – „ясновидство“.

В лечението с „енергиен двойник“ съвсем очевидно се възпроизвежда старата идея за двойничеството, адаптирана в новата представа за света – „енергийна система“. Той е „двойник“ на човека, защото е копие на неговата същност („комбинация от характерните за конкретния човек енергии“) и „енергиен“, защото не притежава материалната обвивка на човешкото тяло и може да се „види“ само като светлинен силует. В цитирания пример-описание на конкретен сеанс пряко се цели промяна в двойника, за да се постигне съответната промяна във физическото състояние на човека. Как става това?

В началото на сеанса е налице следната ситуация: Болният човек се определя като човек с „объркани енергии“, които пречат на „висшата енергия“ да го лекува чрез екстрасенса. Първоначалните ритуални действия на екстрасенса целят както пряко въздействие върху „енергиите“ в човешкото тяло, така и отделянето на „енергийния двойник“ от него. След това човекът се „удвоява“ и промяната се насочва едновременно към него и неговия „енергиен двойник“. Подобно на горецитирания пример с баенето от „едномесече“ и тук промяната засяга само по една част, ако може така да се каже, от човека и двойника “ „тъмните енергии“, които трябва да се трансформират в „светли“. Въздействието върху „тъмните енергии“ на двойника е паралелно с въздействието върху същите енергии в човека и съответно на физическото му състояние. Връщането на „енергийния двойник“ (в края на сеанса) с променени вече „тъмни“=болест в „светли“=здраве енергии в материалното човешко тяло възстановява биологичното и „енергийно“ равновесие в човешкия организьм, ergo „висшите енергии“ могат да влизат в контакт с него, без преградата на „обърканите енергии“ в едно болно тяло.
И в този случай е ясно, че допълнителното семантично удвояване и на човека, и на неговия „енергиен двойник“ е резултат от необходимостта за конкретно насочване на магичната промяна – промяна на онази част от двойното им битие, която е свързана с болестното състояние и запазване на другата, която е еквивалент на физическо и душевно здраве.

И двата описани тук магични обреда са нагледен пример за приложение на „магичното“ като универсален семантичен принцип за преобразуване на явленията и решаване на човешките проблеми в процеса на взаимодействие между „двата свята“, които поддържат световната симетрия. Те ни показват, че универсалните идеи не са толкова много в историята на човешкото мислене и ние можем да проследим разнообразни темни трансформации при адаптирането им в различни типове култури и да обобщим онова, което се запазва и променя в тях при актуализирането им в различни социални среди за удовлетворяването на също толкова универсалии човешки потребности.

Бележки

Тук няма да коментирам оценъчното отношение към магията, вярата или не в нея, както и въпроси около наличната или не обективна основа на постигания с нея ефект. Основният акцент в изложението е вьрху културологичната и интерпретация на явление, около което се обединява определен кръг от културни изяви на личността (респ. общността), която я е превърнала в градивна единица на своята културна система – личностна или общностна.
Обща характеристика на баянията и магиите като тип магични ритуали вж. у И.Тодорова. Баяния и магии (По материали от Михайловградско).- В: Сб. Регионални проучвания на бьлгарския фолклор, т.1 (От Тимок до Искър), С.,1989., 61-77 и И. Тодорова. Баяния и магии (сборник с текстове и монографично изследване) – под печат.
Дж. Фрейзьр. Златната клонка. С., 1984, 21-64
Наблюдения върху идеята за двойника и двойничеството и нейното въпльщение в различни фолклорни текстове вж. у Л.А.Абрамян. Об идее двойничества по некоторым этнографическим и фольклорным данным. – В: Историко-филологический журнал, кн.2, Ереван, 1977, 177-191: Ю.М. Лотман. Текст в тексте. – В: Труды по знаковым системам. Уч. зап. Тартуского ГУ, вып. 567, 1981, 3-18; Пл. Бочков. Близнаците в българския фолклор. – В: сп. Български фолклор, 1982, кн. 2, 50-61; специално за отражението на тази идея в магичните ритуали /баяния и магии/ вж. И. Тодорова. Представата за двойника в баянията и магиите. – БФ, 1987, кн. 3, 55-63.
Инф. Мария Ценова Иванова, р. 1931 г. в с. Главановци, Михайловградско (днешно Монтана), обр. 4 клас; земеделие; зап. през 1982 год от И. Тодорова.
Цитираният пример е изваден от запис на интервю с един от столичните екстрасенси. По негова молба не мога да публикувам имената му. Затова ще дам като сведение само това, че това е жена, на 36 години, по професия строителен инжинер.
Това е обяснение на същия екстрасенс, но го преразказвам, защото ограниченият обем на статията не ни дава възможност да го цитирам в цялата му документарна пълнота.
Тези обяснения са записвани от много экстрасенси и са представени тук в обобщена от мен форма.
За механизмите на „обучението в култура“ вж. Ю.М.Лотман. Проблема „обучения культуре“ как ее типологическая характеристика. – В: Труды по знаковым системам. V. Уч. зап. Тартуского ГУ, вып. 284, 1971, 167-176. както и Б. Александрова. Към въпроса за усвояването на фолклорната песенност. – В. сп. Български фолклор. 1983, кн. 3, 29-40.
10 „Отвръщането на магия“, „развалянето на магия“ при екстрасенсите се разбира като неутрализиране на „лошите енергии“, които магьосницата е насочила към човека и е объркала неговите собствени чрез насочване на мисълта. Екстрасенсът трябва да ги промени в „добри“ пак с помощта на своята насочена мисъл „енергия“.
Източник: http://www.kapija.narod.ru/