Годината била 1992, името на мъжа ще запазя в тайна, поради негова молба. Човекът бил най-нормален мъж, работил в малко магазинче за вина в Равда, живеел в съседно село. Бил на 38 години, разведен, без деца. Една ноемврийска вечер, когато се прибирал от работа той забелязал в небето светлинни кръгове. Не им обърнал особено внимание, помислил, че се задава буря, останал в колата си. След известно време, обаче кръговете започвали да се сливат в един по-голям и да се носят по-бързо към необитаемата нива, до която се намирал той. Мъжът спрял, било е тъмно, мъгливо, студено. Слязъл от колата, помислил, че го лъжат очите му, може би заради мъглата. Но той останал, да наблюдава случващото се.
След известно време, голямата летяща чиния се приземила. Той стоял скрит, неподвижен, затаил дъх. Една врата се отворила, но от нея не излязъл никой. След известно време, когато вече събрал смелост, мъжът решил да приближи странният обект.
Колкото повече се доближавал, той усещал увеличаващ се студ, всичко наоколо било незначително. Започнал да го обхваща все по-голям страх, разни тревожни мисли го затормозили. И докато се опомни той вече бил на входа на неидентифицирания обект.
В следващия миг казва той „вече стоях на един стол, навързан като коледна елха с всякакви кабели, а около мен стояха около 5 извънземни.“ Когато го попитах как изглеждат? той ми отговори „бяха странни, нищо от това, което ми беше известно за извънземните, за техния вид най-вече, не съответстваше с това, което виждах. Те бяха с прозрачна бледа кожа, високи колкото мен (1,80) с големи черни очи, сякаш като погледнеш в тях можеш да видиш вътрешностите им.“ Следващият ми въпрос беше какво ти правеха с тези кабели, какво беше чувството? А той ми отвърна „не знам какво, предполагам изследвания, мозъчна дейност нещо от този род, не ми казаха нищо, говореха помежду си със странни жестове. Чувството за мен беше едновременно на страх и на любопитство, исках да разбера толкова много, а не успях да науча почти нищо. Но поне не бяха агресивни и злонамерени към мен, те просто искаха да разберат какво се крие в главата ми. Докато минаваха тези чувства през мен, а аз стоях и ги наблюдавах, разбрах, че най-вероятно са приключили с мен. Обхвана ме тревожност какво ще направят с мен, дали ще ме убият…И ето докато се чудех се озовах насред спалнята си прав, гол, зъзнещ от студ. Не знаех това сън ли е било, как се озовах от полето у нас, изтичах навън да видя колата ми дали е там. Нея я нямаше. Не можах и за миг да заспа през нощта. Когато затварях очи ме обземаше онова студено чувство, страха отново ме обливаше. На следващата сутрин отидох да проверя дали колата ми е там и честно казано се надявах да са я разбили и откраднали от колкото да я намеря там, където се случи всичко. Но уви тя стоеше, отключена и ме чакаше на нивата, насред нищото, където се криех от „тях“. След това ми трябваше време да се съвзема не смеех да споделя на никой, защото ме беше страх, че ще ме помислят за луд, все пак по онова време нямаше толкова информация за подобни случаи. Но ето днес 14 години след моята необяснимо странна случка, вече мога свободно да говоря за нея.“
Можем само да благодарим на съответният мъж, че сподели своите преживявания с нас, екипът от UFOport.com
Аз също вярвам в това похищение струва ми се достоверно, те не са врадебни, напротив, ние носим техният код, създадени сме за да се налюдава еволюцията ни, а те са с невиждана технология….
Напълно е възможно да се е случило…..