Един ден на Венера трае по-дълго от година:
На планетата са нужни 243 земни дни, за да се завърти веднъж около оста си. Обиколката на планетата около Слънцето, отнема 225 земни дни, в сравнение с 365-те дни, които са нужни на Земята.
Венера често е наричана планетата сестра на Земята:
Земята и Венера са много сходни по размер, имат разлика само 638 км в диаметър, и Венера има 81.5% от масата на Земята. И двете имат централно ядро, разтопена мантия и кора.
Венера се върти обратно на часовниковата стрелка:
Това също така е известно като ретроградно въртене. Възможна причина за това може да е сблъсък с астероид в миналото или с друг обект, което да е накарало планетата да промени своята посока на въртене. Тя също така се различава от повечето планети в нашата слънчева система с това, че няма естествени спътници.
Венера е вторият най-ярък обект в нощното небе:
Само Луната е по-ярка. С магнитуд между -3.8 до -4.6, Венера е толкова ярка, че може да бъде видяна и през деня, когато денят е ясен.
Атмосферното налягане на Венера е 92 пъти по-голямо, отколкото на Земята:
Докато размерът и масата й са подобни на тези на Земята, и най-малките астероиди биват смачкани, когато навлизат в нейната атмосфера, което означава че на повърхността на планетата не могат да бъдат открити дори малки кратери. Налягането, което човек ще усети, намирайки се на повърхността на планетата се равнява на това налягане, което човек усеща на Земята, намирайки се дълбоко на морското дъно.
Венера също така е известна като Зорница или Вечерница:
Ранните цивилизации вярвали, че Венера е две различни тела, които гърците наричали Phosphorus и Hesperus, а римляните Lucifer и Vesper. Това е било така, тъй като обиколката й край Слънцето, изпреварва обиколката на Земята, и се променя от това, че е видима след залез слънце, до това да се вижда преди изгрев слънце. Маите астрономи са направили подробни наблюдения на Венера още през 650 пр.Хр.
Венера е най-горещата планета в нашата слънчева система:
Средната температура на повърхността е 462 °C, и тъй като Венера не се накланя около оста си, няма сензорен характер. Гъстотата на атмосферата, която е около 96.5 процента въглероден двуокис хваща в капан горещината и предизвиква парников ефект.
В момента на ход е детайлно изследване на Венера:
През 2006, космическата совалка Venus Express (Венера Експрес) е изпратена в орбитата около Венера от Европейската космическа агенция, за да изпраща обратно към Земята информация за планетата. Първоначално е планирано мисията да продължи петстотин земни дни, но е удължавана няколко пъти. Повече от 1,000 вулкана и вулканични центрове, по-големи от 20 км, са били открити на повърхността на Венера.
Руснаците са изпратили първата мисия до Венера:
Космическата сонда Венера 1 е пусната в космоса през 1961, но губи контакт с базата. САЩ също губи своята първа сонда, изпратена към Венера, Mariner 1, въпреки че Mariner 2 успява да направи замервания на планетата през 1962 година. Venera 3 на Съветския съюз, е първият кораб, създаден от човека, който каца на Венера през 1966 година.
В даден момент се е смятало, че Венера може да е тропически рай:
Гъстите облаци от сярна киселина, които заобикалят червената планета, правят невъзможно да се види нейната повърхност, когато се намирате извън нейната атмосфера. Едва през 1960, когато е изобретено радио картографирането, учените успяват да наблюдават и да измерят екстремните температури и враждебната околна среда. До тогава се е смятало, че на Венера е имало океани, които са се изпарили след като температурата на планетата се е повишила.
Източник: http://space-facts.com/venus/
