Бях много изплашена. Ходех от кабинет и лекарите не откриваха нищо обезпокояващо. А вече трети месец не бях добре. Нощите ми бяха изпълнени с кошмарни сънища, от които се събуждах цялата обляна в студена пот и сърцето ми биеше лудо сякаш бях тичала километри, без да спирам. А през деня ходех без сили, виждах като през мъгла и понякога чувах далечни гласове, които говореха на странен , непознат език. В последно време почти във всеки вестник пишеха за извънземни. Допусках , че може би това , което се случва с мен има някаква връзка с тях , но всички близки и приятели , на които разказах ме посъветваха да търся лекар , а не да си измислям глупости. Та седях си аз пред поредния кабинет, този път на невролог и чаках да се появи отнякъде. Лекарят закъсняваше а , тревожното напрежение в мен нарастваше. С надежда гледах към вратата и се взирах към всеки мъж, който влизаше. Така веднага забелязах влезлият мъж, който вървеше право към мен с широко сърдечна усмивка. Доближи се до мен и тихичко каза: “ Не съм този когото очаквате , но ще се опитам да ви помогна.Доверете ми се! “ Изведнъж ме обзе спокойствие .
Човекът разтвори ръце и бавно започна да приближава дланите си към слепоочията ми. Стигна близа до тях, но не ме докосна, а застина в това положение. Пред очите ми започнаха да се редуват цветни вълни-сини, червени, зелени, черни и бели. Вълните идваха към мен, но след всяко появяване цветовете им избледняваха, докато съвсем се скриха. Остана само зелената вълна. Тя не само не избледня , а стана още по-красива. След това тя бавно се разля навсякъде около мен и така аз се озовах сред безкрайно зелено поле. Беше невероятно усещане за безкрайна поляна.Чувствах се леко, сякаш можех да полетя! Тогава някъде в далечината се появи пробляскваща точица, която приближаваше към мен. Когато ме достигна беше с големината на ябълка. „Докосни я!“ Без страх докоснах светещата топчица. Тогава тя сякаш залепна за ръцете ми и ме повдигна над зелената безкрайна ливада. Носех се леко като перце и сърцето ми беше изпълнено с щастие! Колко време съм се носила над ливадата не зная. Изведнъж пак чух същият глас: „Отвори очи!“ Бавно отворих очи, край мен нямаше никого. Но не бях изненадана! Знаех, че това, което ми се случи , беше с помощта на същество от друг свят. От тогава си спя хубаво , а дните са ми ведри и изпълнени с радостни усещания. Само за едно съжалявам – не успях да благодаря на човека, който ми помогна. Но на която и планета да си , лечителю, БЛАГОДАРЯ!
