Благодаря, който и да си!

ясновидка
извънземните помагат
Помощ от космоса

Бях много изплашена. Ходех от кабинет и лекарите  не откриваха нищо обезпокояващо. А вече трети месец  не бях добре. Нощите ми бяха изпълнени с кошмарни сънища,  от които се събуждах цялата  обляна в студена пот и сърцето ми биеше лудо сякаш бях тичала километри,    без да спирам. А през деня ходех без сили, виждах като през мъгла и  понякога чувах далечни гласове, които говореха на странен , непознат език.  В последно време почти във всеки вестник пишеха за извънземни. Допусках , че може би това , което се случва с мен има някаква връзка  с тях , но всички близки и приятели ,  на които разказах ме посъветваха да търся лекар , а не да си измислям глупости. Та седях си аз пред поредния кабинет, този път на невролог и чаках да се появи отнякъде.  Лекарят закъсняваше а , тревожното напрежение в мен нарастваше. С   надежда гледах  към  вратата и се взирах към всеки мъж, който влизаше. Така веднага забелязах влезлият мъж, който вървеше право към мен с широко сърдечна усмивка. Доближи се  до мен  и тихичко каза:  “ Не съм този когото очаквате , но ще се опитам да ви помогна.Доверете ми се! “ Изведнъж ме обзе  спокойствие .

Човекът разтвори ръце и бавно започна да приближава дланите си към слепоочията ми. Стигна близа до тях, но не ме докосна, а застина в това положение. Пред  очите  ми започнаха да се редуват цветни вълни-сини, червени, зелени, черни и бели. Вълните идваха към мен, но след  всяко появяване цветовете им избледняваха, докато съвсем се скриха. Остана само зелената вълна. Тя не само не избледня , а стана  още по-красива. След това тя бавно се разля навсякъде около мен и така аз се озовах сред безкрайно зелено поле. Беше невероятно усещане за безкрайна поляна.Чувствах се леко, сякаш можех да полетя! Тогава някъде в далечината се появи   пробляскваща   точица, която приближаваше към мен. Когато  ме достигна  беше с големината на ябълка.   „Докосни  я!“ Без страх  докоснах светещата топчица. Тогава тя сякаш залепна за ръцете ми и ме повдигна над зелената безкрайна ливада. Носех се леко като перце и  сърцето ми беше изпълнено с щастие!  Колко време съм се    носила   над ливадата  не зная. Изведнъж пак чух същият глас:   „Отвори  очи!“   Бавно отворих очи, край мен нямаше никого.  Но не бях изненадана! Знаех, че това, което ми се случи ,  беше с помощта на същество от друг свят. От тогава си спя  хубаво , а дните са ми ведри и изпълнени с радостни усещания.   Само за едно  съжалявам – не успях да благодаря на   човека, който ми помогна.  Но  на която и планета да си , лечителю, БЛАГОДАРЯ!

Благодаря, който и да си!
5 (100%) 1 vote

Оставете коментар:

  Subscribe  
Notify of