ePrivacy and GPDR Cookie Consent by Cookie Consent
 

Последни мнения

Не знам какво да правя

Започната от vehtoshar, юни 24, 2021, 11:44:34 am

« назад - напред »

vehtoshar

 Здравейте, благодаря за бързата регистрация. Имам следния въпрос - отношенията с жена ми да на точката на пречупване.Тя ми изневери емоционално, обвинява мен и донякъде е права. Последните дни ме игнорира и отблъсква. За себе си знам, че започна ли да я игнорирам, нещата ще се финализират много бързо. Не знам дали ме обича или просто и е удобно в момента.Аз самият, не мога да взема решение, залепил съм се за нея и не я пускам. Не знам какво да направя...
 Благодаря предварително за отговора.

love_me

Здравей! Аз също съм отскоро в сайта. Ще ти задам един въпрос. Обичаш ли я? Ако наистина я обичаш те съветвам да се бориш за любовта си! Не я игнорирай, ако искаш връзката ви да продължи, а просто поговори с нея и стегнете до някакъв консенсус. Попитай я дали те обича, говорете за чувствата си открито, дали иска отношенията ви да продължат. Ако двама човека се обичат, трябва да се правят взаимни компромиси, иначе връзката няма да продължи дълго. Трябва да правят компромиси и двете страни! Когато обичаш някого ти си готов да променяш някои черти от характера си. Това е моят съвет. Пожелавам ти успех и ако имаш желание сподели какво се е случило.

vehtoshar

Мерси за отговора. Истината е, че се влияя от нея. Ако виждам любовта ѝ, се вдъхновявам и действам. Ако виждам дистанцията, губя смисъл. От 12 години сме заедно, не е прясна връзка, имаме и дете, общ бизнес и тн. Не ми пука за нищо, освен дечко и нея. Но тя ме държи на каишка с игнора. Ако не беше детето, щях да съм си бил камшика или пък не. Самоунижавам се като се опитвам да се държа както тя иска. Четох, говорих с приятели, всеки казва, че трябва да мине време, то минава, чувствата ми варират от Обичам я до Боклук мръсен. Очаквам тя да съжалява, но дори и да е така, не ми го показва.

love_me

Аз също имам връзка и преминаваме през такива периоди, но моята е от съвсем скоро. Щом въпреки всичко я обичаш, поговори с нея, имай и своя позиция. Трябва да има взаимни компромиси! Децата са важни, но личното щастие също. Не си заслужава да се самонараняваме. Дете съм на разделени родители и мога да кажа, че децата страдат най-много, но ако останат едни нормални човешки взаимоотношения и вижда често и двамата си родители, нещата ще минат по-лесно. Просто говорете! Това е което трябва да направиш. :)
Разбирам те, в любовта го има и това. Човекът до теб да те вбесява. Значи все пак чувстваш нещо. Обичаш я. Ако е така, не губи любовта си! :)

A.S.R.

Тя иска ли да продължите?
Защо те игнорира?
Разделени ли сте в момента?
Как те кара да се държиш?

Да си кажа, и аз съм на прага на раздялата с партньора си, а имаме малко дете. Той ми изневери, ама не само емоционално... То да беше само секс, нямаше да ми пука толкова, обаче емоционалната страна на аферата боли много повече. Така че те разбирам повече от добре. Хмм, и аз съм на кръстопът, не зная какво да предприема, но от съветване с кого ли не вече ми е ясно, че никой няма да ми помогне да взема решение. :-\ А би било хубаво някой да ти каже какво е най-добре да се направи.
Трудно е човек хем да се бори с всички сили, хем да не загуби самоуважемието си. Но при всички положения, не слушай егото си - то е лош съветник. Аз повече съм губила от това. Просто й кажи, че искаш да ти каже дали те обича с цялата сериозност на света. Изясни си преди това и ти дали я обичаш. Ако и за двамата отговорът е да, тогава всичко има смисъл.

vehtoshar

  Снощи имахме конфликт, който за малко да прерасне в нещо много сериозно. Каза ми , че не знае защо е с мен, не знае дали е заради дъщеря ни, дали ме обича и тн. Иска да открие себе си, да е щастлива, че не иска дъщеря ни да има нещастна майка. След спречкването, си ги говорихме тези неща, успокоихме се, легнахме си, гушкахме се. Днес е добре, общуваме като приятели. Дъщеря ни е доволна, но мен ме гризе. Както и да е.

vehtoshar

 Не мога да редактирам, затова пиша нов пост. Каза ми нещо, което не бях чувал от нея никога. Когато я попитах защо не е с някой друг, по добър от мен и тн. тя ми отговори, че е искала детето ѝ да има черти, които тя няма. В смисъл, тя е нерешителна, пасивна във вземането на решения, бързо кляка на чуждото мнение и тн. Каза, че искала дъщеря ни да е напориста, по безскрупулна, по безчувствена в положителния смисъл. Това исках да добавя.

A.S.R.

Не познавам жената, а така не мога да интерпретирам, но... това с гените може и да го е мислила в даден момент (трудно може да се измисли нещо такова спонтанно), но едва ли е причината да е с теб. Ако е с някой "по-добър", логично е той да има и по-добри гени, нали?
Щастието зависи най-вече от самите нас, а партньорът допълва картинката... Тия неща и аз съм ги чувала и мога да кажа, че звучат незряло.
За съжаление, това желание да "открие себе си" и да е "щастлива" няма да се изпари. Може да го потисне временно, но все някога ще се появи отново. Затова навярно трябва да я оставиш да търси и намери своята истина за същността си и за щастието.

vehtoshar

 A.S.R благодаря за отговора! Логиката ѝ е, че ако е била с някой добър човек и тя е добричка и емпатична детето ще е много добричко и ще го мачкат. Имам моменти на спокойствие, като не давам значение на действията ѝ, в други моменти съм много критичен, дори да е вътре в мен, без да го показвам. Неизвестността е което ме плаши. Не знам какво ще ѝ щукне. Иначе секс не прави от седмица и не е да не ѝ се прави.