Какво мислите че ви очаква след съмрта - Общи приказки - Форум UFOport
 
Добре дошли на Форум UFOport . Моля влезте или се регистрирайте.

Октомври 25, 2020, 11:21:21 pm

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

Виртуално гадаене

Какво мислите че ви очаква след съмрта

Започната от Странен, Март 01, 2018, 01:14:25 am

« назад - напред »

Странен

Един ден всички ще умрем, какво обаче очаква вас, там зад границата на смъртта. Какво мислите, че ще  се случи когато умрете? Това е въпросът за днес с повишена трудност)))

Mystic

Аз мисля, че ще се върна там, откъдето съм дошла. Място, където е " реалност ", където всичко е по-истинско. Често тази реалност ми мяза на сън, на илюзия, на някаква игра на мозъка ми. Все едно още след секундата след като умра, ще встъпя в реалността, ще се събудя. И в онази реалност няма материя. Там ще се чувствам наистина добре, стига да мога да се изчистя набързичко от тукашната си роля и емоции. Мисля, че ще се срещна с духовния си водач. И отдалеч ще погледна какво съм правила. Все едно това място е в космоса, близо до Небулите. Често мисля, че там има някаква лека музика. Все това усещане е в мен. Тези лоши емоции, които усещаме тук, там ги няма. Логично е да няма. Тука сме с цел изпитания. Затова тук се учим чрез тези емоции. Но оттам погледнато всичко ще ми изглежда по-разумно все едно. И явно душата ми ще си избере ново тяло, нова съдба, за да продължи усъвършенстването си. Онова, което не осъзнавам сега, там ще ми е ясно. Преди да се родя тука, явно пак ми е било ясно, но е закон на Вселената и на Бога, като се родя в ново тяло, с нов човешки мозък без спомени, да не помня нищо за " преди да сляза тука " ! Иначе изпитанията не биха били перфектни. Всичко е премислено отлично, перфектно. Всичко е изчислено, организирано. И повярвайте ми, това наистина е голям Разум. От мравка, до камък, от океани, до планини. От звезди до Слънца. От планети до Галактики. От сезони до дни и нощи... Това е прекалено голям мозък ! Аз вярвам, че смъртта не е край, а събуждане. :)

Enona

На мен ми харесва версията да има ад и рай. Срещаш се с умрелите си роднини. И така развиваш се там според греховете си или биваш възнаграден. От по-новите теории ми харесва и тази за душата близнак. Две души произлезли от една, там след смъртта се събират, винаги са заедно в пространството между отделните животи, а като са  тук на земята си помагат.

Тара

Реално смърт няма, просто ще си съблека дрешката, която е малко тежичка :), а аз обичам да ми е лекичко :) Просто ще си оставя физическото тяло, когато му дойде времето.

Mystic

Всяка нощ като заспиваме и без това излизаме от телата си наполовина и понякога даже пътуваме в други измерения, разбира се с духовния ни водач, който ни пази. И аз не смятам, че  е нещо лошо, или че е края на всичко. Също, както казва Тара, просто си събличаме дрешката. И се подготвяме там, за да облечем по-модерна дрешка. :)

Nom

Всъщност заспиваш завинаги, облечен в  най хубавите ти дехи може би обграден от ценни за теб вещи, но всъщност ти отиваш там някъде където си искал да отидеш и  не си успял. Там всичко е безплатно, там се пренася твоето аз, твоето духовно тяло, докато истинското ти не съществува, там е твоето духовно аз. Там си самият ти, плодове зеленина, вода, пясък.

Тара

Можем да отидем където пожелаем само със силата на мисълта, затова е важно да овладеем мислите си, докато сме още тук във физическо тяло, и да олекотим емоционалното тяло (един вид да няма неотработени емоции на гняв, злоба към някого - само любов).
Важно е човек да е осъзнат и да се стреми с мисълта си към Бог. Докъде ще стигнеш зависи и от закона "подобното привлича подобно", затова е добре вибрациите ни да са достатъчно високи т.е. да сме изпълнени с любов и благодарност и да сме изработили приживе ценности.
Макар да имам доста фино физическо тяло винаги съм имала чувството за напъхване в желязна клетка, от която искам да се освободя. Всеки излиза нощем от физическото си тяло, но повечето хора не си спомнят нищо, това става несъзнателно. Ако дори веднъж успееш да запомниш излизането си от физическото тяло ще разбереш, че смъртта не съществува и че ти не си физическото си тяло.  ;)

Модератор

След катастрофа с кола разбрах: Смърт не съществува. Последният момент от човешкия живот се разтяга. Разтяга се до безкрайност, времето започва да тече все по-бавно и по-бавно докато този момент се превърне в вечност, хилядолетие - докато времето спре. Спирайки, вррмето, обаче не спира нашето съществуване. Ние съществуваме извън реалноста в  която живеем. Никога неннастъпва момента, в който спираме да съществуваме.
Това осъзнах, докато имах катастрофа с кола. Стъклата летяха към лицето ми все по- бавно и по-бавно. В един момент зависнаха във въздуха. Времето почти спря. След което уживях, времето за части от секундата с гръм се върна. Аз влязох в нашата реалност отново. Всичко стана много бъро, шумно, всичко стана както обикновено.
Интересното беше, че мисле ми бяха в този момент спокоини. Не се уплаших. Мислех си, да аз може би сега ще умра. Но това нито ме плашеше нито предизвикваше емоции.

Activis

При теб е станало по този начин поради причини. Обикновен човек няма да го усети по този начин. Важното е, че сега си тук.

Модератор

Цитат на: Activis в Април 24, 2019, 09:13:48 am
При теб е станало по този начин поради причини. Обикновен човек няма да го усети по този начин. Важното е, че сега си тук.

Гледах едно интврвю на Боби Цанков в Горещо, той обясни същото преживяване. Обясняваше как след взрив, тухлите започнали да излизат милиметър по милиметър от стените - много бавно, а всъщност в реалния за нас свят те са се движели с огромна скорост.

Тара

Цитат на: Модератор в Април 24, 2019, 10:09:31 amГледах едно интврвю на Боби Цанков в Горещо, той обясни същото преживяване. Обясняваше как след взрив, тухлите започнали да излизат милиметър по милиметър от стените - много бавно, а всъщност в реалния за нас свят те са се движели с огромна скорост.

Знам за какво говориш, всичко става за секунди реално, а при теб сякаш "времето се разтяга и спира", но аз си го обяснявам по различен начин - мисля, че мозъкът започва да обработва информация с много висока скорост в тези условия, сякаш се отключват скрити резерви в него..

Странен

Според мен мозъкът е съд за душата. Тя се намира вътре, а всички нервни клетки са час от механизъма по който тя комуникира с останалия свят. Аз съм преживявал подобно нещо като по-горе. И интересното е, че когато времето спира. Ти мислиш спокойно и наблюдаваш света около себе си. Стреса идва след това. Мислите спокойно минават през умътти една след друга(много мисли) и в един момент всичко се завихря и събитието се случва изцяло.Реалността ме засмука отново в битието...  Поне при мен беше така...

TinyPortal 1.6.3 © 2005-2019