Изневяра и утрото

Сламата от доверие се разпилява по пода. Някой ни го причини и губим частичка от себе си. Мислите се пръсват по небосклона и търсят вратата на изхода. Време е да намерим пътя към другия сън. Знам ще опустушим душата си в търсене.

Къде си? Звук на лалета распиляни по тъмен облак тъга. Бодлив гръм и… после груба светкавица.  Сияние на ухайна зора изяжда частичака тъга. Мокри въздишка и отварям очи.

Сега е пролет, честит първи сняг между нас.

Спиш ли? Къде се  соптайва душата ти, когато бурята  ражда  слънцето. Ледът ме притиска във гърлото. Студено одяло танцува  в тъмните дебри на тишината.

Мълчание и капка тъга са наща рецепта за искреност… сега беше нощ. Нали видя розите? Те търсят влюбени длани. Звезда по зведа изчезват, гаснат в мислите бесмислени спомени. Утро е! Дланите са далече от дланите. Усните крещят тишина.  Танца на нотите сега е за теб.