Сламата от доверие се разпилява по пода. Някой ни го причини и губим частичка от себе си. Мислите се пръсват по небосклона и търсят вратата на изхода. Време е да намерим пътя към другия сън. Знам ще опустушим душата си в търсене.
Къде си? Звук на лалета распиляни по тъмен облак тъга. Бодлив гръм и… после груба светкавица. Сияние на ухайна зора изяжда частичака тъга. Мокри въздишка и отварям очи.
Сега е пролет, честит първи сняг между нас.
Спиш ли? Къде се соптайва душата ти, когато бурята ражда слънцето. Ледът ме притиска във гърлото. Студено одяло танцува в тъмните дебри на тишината.
Мълчание и капка тъга са наща рецепта за искреност… сега беше нощ. Нали видя розите? Те търсят влюбени длани. Звезда по зведа изчезват, гаснат в мислите бесмислени спомени. Утро е! Дланите са далече от дланите. Усните крещят тишина. Танца на нотите сега е за теб.
