Историята не е моя, т.е. не е преживяна от мен. Разказа ми я жена ,с която пътувах във влака няколко часа. Жената беше на средна възраст, но някак си прекалено състарена за възрастта си и с много измъчен вид. Заговорихме се както става понякога между непознати случайно събрани от общо пътуване. Странно нали? Как става така , че пред непознати казваме най-скритите ни мисли , които и пред себе си не искаме да изречем. Думите сами започват да се редят и започнали веднъж вече няма как да спрем. Отваряме душата си и от там като огнена лава избухва всичко таено с години Ключовата дума беше НЛО. Нещо проблесна пред прозореца на купето и се скри. Пошегувах се , че е НЛО .Жената срещу мен видимо настръхна и каза да не се шегувам с такива неща. и започна да разказва . Била на около 35 години , а синът и на 11.Щастливо семейство с прекрасен умен, възпитан и добър син. Всичко вървяло добре , мирно и спокойно. всяко лято семейството почивало на море , а след морето отивали на гости при сестрата на мъжа и, която живеела в планинско градче.Планината била прекрасна там. Наблизо имало и живописно водопадче По склоновете на планината зреели прекрасни горски ягодки и малинки.А въздухът бил чист и опияняващ. Райско кътче… . По цял ден се скитали по баирите с кошнички и се наслаждавали на планината и нейните плодове. С тях идвали и цяла дружина съседски деца. В един такъв прекрасен ден пак се били пръснали по полянките и весело си подвиквали за да не се изгубят. Изведнъж се чул звук сякаш излизал въздухът на изпуснат балон и съвсем слабо проблеснало.Слаба светкавица, или по-скоро слънчево зайче от огледалце. Жената се по-притеснила и извикала всички деца да се съберат. Всички дошли само синът и го нямало. Хукнали да го търсят, но никъде го нямало. На полянката наблизо намерили само кошничката му с разпилените ягодки. Тогава наистина се изплашили много. Извикали помощ, но никъде не намерили момчето.Когато започнало да се здрачава изведнъж се чул подобен , но много по-силен звук и пак светкавица озарила небето , но този път много по-ярко.Когато погледнали към небето видяли нещо като холограма. Пред тях сред безброй звезди стоял в цял ръст и им махал техния син. В ръката си държал някаква странна книга и широко се усмихвал, сякаш им казвал“ Добре съм!“.“ Жената тежко въздъхна:“Не ми се прибира във вкъщи , такъв студ и напрежение усещам в дома си. И все чакам моето момче…….“
