Извънземна азбука

Мистична азбука
Мистична азбука
Азбука на извънземни цивилизации.

Не вярвах на разказите за извънземни. Беше ми смешно  и се отнасях с известна доза ирония към всичко ,което слушах, гледах и четях. За мен  имаха    стойност и смисъл само познатите неща. Тези, които можеш да  пипнеш, да усетиш, да помиришеш и видиш с очите си. Всичко останало беше сътворено и  измислено от хората .   Впечатлявах се от всичко сътворено от човека,  но най-много обичах природата  и вярвах в нейната сила. Какви ти  извънземни! И само ще стоят и ще гледат без да се намесят  в   страшните природни бедствия, при които загиват толкова невинни хора.

Ама една случка промени  изцяло мисленето ми.   Пътувахме с автобус    до  Будапеща. Чаках тази екскурзия с нарастващо нетърпение и ето, че мигът дойде. Екскурзиантите   бяха  хора на средна възраст, а имаше и две деца на по 10-12 години, момче и момиче ,които бяха с родителите си. В началото те седяха при семействата си, но после се сприятелиха и седнаха заедно. Момичето  седеше до прозореца, а момчето откъм пътеката. Пътят беше дълъг , но те си измисляха различни игри  и им беше забавно. Когато се мръкна ние, по-възрастните,се поотпуснахме и задрямахме на седалките. в просъница чувах , че децата  брояха селищата, през които минавахме и се състезаваха    кой повече  имена   на селища      ще запомни. Изведнъж настана тишина. А след нея тихичко се чу треперещият глас на момичето:“Събудете се…..Ей, хора събудете се…“ и после се чу писък  „Мамооооо“  Всички скочихме стреснати и уплашени. Децата бяха на мястото ,но стояха с пребледнели  лица и целите трепереха.  “ Вижте!“   Момчето посочи прозореца. Обърнах се натам като всички и   видях как от прозореца ни гледаше странно същество. Ако автобусът не вървеше с голяма скорост, щях да си помисля,че някакъв човек е сложил някаква маска и се шегува  с нас. Но при тая скорост човек нямаше как да се закрепи на прозореца.  Какво беше това същество? Очите му светеха  в тъмнината  с неонова светлина , с доста  неопределен   цвят, по-скоро преливащи от цвят в цвят. Гледаше ни с любопитство и имаше някаква закачка в погледа му. Главата му или поне частта ,която се виждаше през прозореца беше елипсовидна като елипсата в горната част беше по-закръглена. Отгоре на главата имаше три различни по размер израстъци ,но дали това , което виждахме беше скафандър или истинската глава ,не се разбираше. Имах чувството ,че очите му са вперени точно  в моите очи и стоях без да мога да помръдна.Така се гледахме още 20-30 секунди и изведнъж нещо присветна, като голям бенгалски огън и съществото изчезна. Хората се развикаха и един през друг бързаха да кажат, че съществото е гледало точно него…..Поискаха автобусът да спре за почивка. Някои ги беше страх да слязат . Но аз се престраших. Отидохме до прозореца дето бяхме видели съществото. На прозореца  автобуса под прозореца имаше изгоряла боя  и там просветваше блед надпис  с непознати букви. Ще се опитам да ги нарисувам, защото   буквите не отговаряха на никоя азбука.  Вече не се съмнявам в извънземни. Сигурна съм,че те са тук понякога, или постоянно,може би….

Нощен актобус
Странен надпис върху автобуса.

 

Извънземна азбука
Нуждаем се от Вашата оценка:

2
Оставете коментар:

0 Comment threads
0 Thread replies
0 Followers
 
Most reacted comment
Hottest comment thread
0 Comment authors
  Subscribe  
newest oldest most voted
Notify of