Горещо, ама много горещо… Този път синоптиците познаха на сто процента. Който има климатик- добре, ама ние нямаме и правим жалки опити да се охлаждаме със замръзнали във фризера десетлитрови туби с вода поставени пред вентилатора. Но, както казах, жалки опити за снижаване на температурата в стаите. Нощите са малко по-хладни , но не и вътре в стаите. Именно по тази причина потърсих хладинка навън. Към полунощ седнах в градинката , като сложих стола директно на зелената тревичка далече от нажежените плочки, от дървета и храсти . Леко подухваше хладен въздух /откъде ли се взе?/ и аз се поуспокоих и даже съм задрямала.
Събудих се от лек шум. Сякаш рояк пчели жужеше над мен. Погледнах нагоре и някъде над мен видях светещ кръг , по-точно светеща окръжност , не много голяма, колкото портокал, но цветът беше синкав. Небето беше обсипано със звезди и си помислих , че виждам нещо такова -някаква звезда , но после окръжността започна да се мести и си помислих , че е прелитащ самолет.Но окръжността започна да се приближава и ставаше все по-голяма. Гледах и започнах да се притеснявам. Какво е това? Дали да не се прибера? и докато се чудех какво да правя, големият кръг застина над мен. И от него долетя към мен поток от хладен въздух. Беше прекрасно. Почуствах се като в басейн с хладна вода. Нямах сили да се прибера а и бях учудващо спокойна . Вдигнах глава и извиках силно „Благодаря!“Нямаше никакъв отговор но окръжността пак започна да се смалява , докато постепенно изчезна.
Мислите ,че пак ми стана горещо? Не!!! И сега се чуствам сякаш съм в басейн с хладна вода. Термометърът показва 40 градуса , но аз сякаш имам защитен невидим скафандър, в който температурата е 20 градуса , диша се леко и никакви жеги не ме плашат. До кога ще просъществува този невидим подарък не се знае. Но ми се иска още веднъж да извикам с пълен глас „Благодаря ви среднощни гости от звездното небе!“
