Нашите предци са казвали, че началото на мъдростта е да разбираш думите, защото понякога свикваме с тях и не разбираме истинското им значение. Днес ще ви разкажа за прошката- не просто да се извиниш на някого, защото си го наранил, не просто едно „Извинявай!” или „Простено ти е!”. Трябва да накарате сърцето си да почувства и да прости, прошка се иска от сърце и душа, не ей така нахвърляно и спонтанно. Прошката е нещо много по дълбоко и искренно, не просто една дума, тя е кристалният извор, който идва от душата и сърцето Ви. За да поискаш прошка от Бога , трябва де съединиш с него, да приемеш неговата воля. Ако искаш Бог да ти прости, направи място в сърцето си за него. Направи място в сърцето си за тези който поради една или друга причина си наранил или обидил, приеми ги в сърцето си, така те ще ти простят. Именно за това ходим на църка за да искаме прошка. Това ни дава сили и да върим напред стъпка по стъпка. Прошката е велик дар.
Прошката пречиства ума, душата и сърцето на хората. Така трябва да се освободим от стресът от своите страхове , тя носи любов и щастие, но малко хора си искат прошка дори и в Денят за прошка – Сирни Заговезни. Така ти ще излекуваш всички рани в сърцето си причинени от нечие зло, така че дадеш своята любов и надежда на човекът срещу теб. За прошката няма време, няма късно, няма рано, всеки ден трябва да си прощаваме за да сме чисти пред самите себе си. Първо трябва да простим на себе си, а след това и на другите. Трябва не самота прощаваме, но и да забравяме макар че второто понякога е немислимо трудно, но не и невъзможно. Най красивият и ценен подарък, който можеш да получиш всеки един ден е прошката, дори и без празник, без повод. С прошката към себе си, и всички около теб, ти показваш своята доброта. Простете си обидата,омразата, завистта и болката един към друг. Признайте си грешките и повече никога не ги допускайте.
Всички грешим, никой не се е родил без грешен, всички имаме тежки моменти, но трябва да можем да прощаваме. Прошката не е гума, която да изтрие случилото, се тя е това което ви дава вода, когато сте жадни по време на дълъг и труден път. Когато прощаваме ние не се отказваме, а това ни прави още по силни за да вървим напред.
