Докато стоя на брега се взирам в реалността. Колко много разпилени души се скитат по тази плоска повърхност. Как всеки вторачил се в себе си търси душата на друг. Лесно е да си сам, когато всички се стремят на някъде. Организиран хаос от души скитници и всяка по своята природа самотна. Взирам се в бездната покрита с мълчание за да усетя шумът и по кожата.
Лесно е да се говори и философства за смисълът на живо… Смисъл има в живота и отговори има достатъчно. Но за мен е важно друго. Къде съм? От къде съм дошъл? Защо съм тук? Какъв е смисълът на тази реалност?
Реалността в която съществуваме ние, галактиките, вселената… Какво въобще представлява битието и от къде се е взело всичкото това пространство в което така охолно можем да съществуваме временно. Къде сме ние? Какво е реалността?
Продължавам да се взирам в нищото…
Защо съществува тази реалност?
Добро утро
