Реактивна депресия предизвикана от психогенни фактори

Да поговорим за депресия, а именно за реактивната депресия или като още и казват ситуативна, която се предизвиква от  психогенни фактори. Ендогенната депресия ще я оставим настрани в тази публикация, защото тя е предизвикана от органически нарушения.

depression, депресия

След психическа травма, човек може се сблъсква депресията, той не може да се справи в  ситуацията, в която е попаднал.

Нека да погледнем, какво лежи в базовите убеждения на  човек страдащ от депресия, какво лежи в базовите мисли на този пациент.  В неговото съзнание лежи едно усещане: Светът ми е длъжен.

И който и случай да разгледаме, загуба на близък човек, развод, уволнение от работа и т.н. причината зареди, която човек изпада в депресивно състояние, винаги ще се крие в отговори като: той беше длъжен, той не съответства на моите очаквания, той ме е изоставил, той беше длъжен да не ме оставя и т.н..

По същия начин стой въпроса и със смъртта, Вие ще попитате: Но как така, това е  загуба на близък човек – смърт? Тук ситуацията е същата: Моят близък беше длъжен пред мен да живее. А виждате ли той не оправда моите очаквания, той си отиде от този живот, той ме остави,той си тръгна,  той не трябваше да постъпва така… Светът мие длъжен…., длъжен…. Това, което се случва трябва да съответства на очакванията на пациента, то не оправдава неговите очаквания и той страда и изпада в депресивно състояние.

Винаги, когато имате работа с реактивна депресия. В дъното на цялата история ще стои това базово ирационално убеждение, че моето щастие зависи от други хора. Непременно някой трябва да ме направи щастлив. Нещо е трябвало да се случи:

  • Принц на бял кон не ме е взел в своето кралство.
  • Мъжът ми се разведе със мен.
  • Шефа ми отряза от заплатата.
  • И още други такива ситуации.

Или въобще нещо, което се случва не по моя сценарии. А трябваше да се случи така, както аз искам аз- по моя сценарии. В този момент се появява усещането, че светът ми е длъжен.

Когато пациент страдащ от депресия идва на психотерапия, ние много бързо изясняваме това. И често пациентите казват. Е тогава добре. И тук ако задам въпроса, Какво ще стане с тебе, ако ти приемеш този факт, че никой не ти е длъжен нищо. Ако приемеш факта, че ти сам си отговорен за своето емоционално състояние. Ти сам избираш, да си щастлив или пък нещастен. Какво тогава ще се случи?

Пациентите достатъчно често в тази ситуация отговарят:

– Тогава аз ще отида в стаята ще се покрия с одеяло и ще лежа и страдам.

А за какво ще правиш това? Замисли се, това също прилича на някаква демонстрация. Аз се обидих, като малко дете. Обърнете внимание, това е детско поведение и обикновено децата така постъпват в детството си. Закриват вратата, покриват се одеяло и се обиждат, тоест пациента продължава да очаква от обкръжението някакви действия, че някакви хора са му длъжни нещо.

И непременно, когато пациент с депресия идва на психотерапия трябва да се работи с това ирационално базово убеждение и да се преразгледа изначално. Той го преразглежда и променя отношението си към това, което се случва. Постепенно човек осъзнава, че той е достатъчно силен да се справи с тази ситуация.  Сам е отговорен за своето емоционално състояние, осъзнава, че никой нищо не му е длъжен. Само той може да бъде длъжен сам на себе си.

Реактивна депресия предизвикана от психогенни фактори
5 (100%) 1 vote

3
Оставете коментар:

3 Comment threads
0 Thread replies
0 Followers
 
Most reacted comment
Hottest comment thread
3 Comment authors
  Subscribe  
newest oldest most voted
Notify of
Странен Уфологов

Една интересна история, едно влюбено момче изпада в тежка депресия зареди това, че го е изоставило любимото момиче. Той отива и скача от един висок мост и прави опит за самоубийство.
Момчето оживява, но е в тежко здравословно състояние. Към него в болницата идва разбира се и психолог и го пита:
– Какви си мислихте когато скачахте от моста?
Момчето отговорило:
-В момента, когато скочих от моста разбрах че в живота може да се промени абсолютно всичко, всичко освен едно единствено нещо: Аз падам от моста и не мога да спра своето падане.

Petja

Всеки от нас малко или много е изпадал в т.н. ситуативна депресия. Това състояние никара да изпадаме в ситуации на тревожност и страх от обкръжаващата ни действителност. Страх, че ще остане човек неразбран от всички, ако сподели проблемите, които го вълнуват. Това го кара да се затвори в себе си,да не иска да общува с никого, но това не е начина. Смятам, че решение по този сериозен проблем има и това е:Всеки сам за себе си да търси алтернатива за справянето на ситуативната депресия , като сподели това на своя(та) добър(а) приятел(ка), а защо не и с психолог. Но най-вече,… Read more »

KiKa

Това депресивно разстройство е състояние на слабите характери. Нито един силен и уверен в себе си човек, не би изпаднал в подобно положение. Не че изобщо не би, просто не би обвинил другите, а просто ще се запита защо точно на мен?! И съответно ще се погледне в огледалото, ще каже“ Аз мога, ще се справя“ и ще продължи на пред. Никой уважаващ себе си индивид от човешки произход не би постъпил така. ( говоря за големите хора с вече изграден характер, не за децата, защото те са крехки и наивни).