Размишлявайки философски за Вселената и собственото си съществуване винаги стигам до три въпроса, които не ми дава покой:
- Къде съм аз?
- Защо съм тук?
- Какво съм аз?
Ще обясня като започна от въпрос номер едно. „Къде съм аз ? „. Това е първия въпрос, който си задава човек когато се озове на ново място и още не знае къде се намира. Не знам, колко от нас в ежедневието си задават този въпрос, аз лично години наред не съм си го задавал. В един момент обаче, въпроса ясно се формулира и тогава разбрах, че нищо не зная за себе си, нито за света около себе си. Разбрах, също, че цялата информация която съм получавал до сега от където и да е ме е дезинформирала. Изведнъж се стопиха всички стереотипи от детството с които бях обуславян през годините. Възникнаха милион нови въпроси. Аз не знаех къде се намирам и още не зная. Това, че са ми казвали, че живея на земята е ясно, че живея в Млечния път също ми е ясно, че съм някъде във Вселената също го помня, но не разбирам реалността в която живея. Не разбирам къде, защо и кога съществува Земята, Вселената и всичко останало. Дори и да разберем всички тайни на Вселената пак няма да знаем нищо за реалността. Самото съществуване на тази реалност е най-голямата загадка за мен. Реалността в която се намират всички и всичко същестествуващо. Сътворението на реалността и нашата действителност в която се намира бог, вселената и аз, е въпрос непосилен за мен. Но аз зная, че всичко което съществува, съществува и се явява действителност. Тази действителност сама по себе си създава реалността, след реалността няма нищо, абсолютното нищо, нито материя, нито време, нито пространство, нито действителност. Абсолютно нищо – пълна нула. Замислете се колко наивни сега изглеждат въпросите свързани с тайните на Вселената. От една страна има абсолютното нищо, там от където идваме и ние преди да се родим, от друга страна имаме реалност включваща в себе си всичко останало(влизаме в тази реалност след като се родим и излизаме от нея когато умрем). Въпросът „Къде съм аз“ остава нерешен но все пак зная, че:
– Аз се намирам в тази действителност… Действителност за която не зная нищо… Не зная защо същестествува, не зная къде същестствува, нито как същестествува. И какво е тя въобще. Усещам себе си като микроб, чиято вселена е капката върху стъклото на микроскопа през което я наблюдават. А наблюдателя съм самият аз.
Няма как да отговорим и на въпроса „Защо съм тук?“ без да знаем къде е това тук. Но ние не знаем и никога няма да узнаем това. Сега може би разбирате, че всяко едно ваше притеснение е безсмислено. Аз поне усетих това като прозрение. Всичко което беше важно за мен, спря да бъде такова. Успях да погледна на себе си отстрани, както учен гледа бактерии под микроскоп. Виждах себе си като бактерия, стремяща се към нещо си. Дали ще успея в нещо? Дали ще получа удоволствие от нещо, дали ще страдам и ли ще се радвам за мен нямаше значение, аз бях просто наблюдател. И вместо да се тровя с проблемите на ежедневието аз наблюдавах и най-малките детайли от тази реалност. Всичко има огромно значение сега, но и всичко е нищожно и незначително. Каквото и да се случи с мен или зареди мен действителността пак ще си остане същата. Самия факт, че съществува действителност въобще е най-грандиозното нещо което се случва.
„Какво съм аз?“ Това е въпрос на който си отговорих до някъде. Аз представлявам инструмент за промяна на реалността около мен. В интерес на истината каквото и да променя знам, че след време пак ще се върне там където е било. Така, че аз съм по-скоро наблюдател на промените в реалността и съвсем малко и винаги временно мога да променя нещо.
