Сабазий, Белинташ – НЛО, древни жертвоприношения и необясними магнитни полета

 БелинташЩе ви разкажа една странна история, случила ми се неочаквано в едно затънтено кътче на България. Такива местенца има много и аз обичам да ги посещавам, но не очаквах, че в такова едно малко селце, ще се случат толкова крайно необясними за мен неща.

Когато дойде лято,аз и моето семейство се отправяме далеч от големия град,там където въздухът е чист, тишината е неизмерима, а прохладата е най-големия благодат за летните жеги. Много се чудихме,къде точно да прекараме почивните си дни тази година. Знаете онези сайтове за колективно пазаруване,предлагат какви ли не примамливи оферти и този път се спряхме на дивото местенце Сабазий, Белинташ.  Чувах го за първи път и понеже не разполагах с много време,само набързо мернах в Гугъл някои наистина красиви снимки на стръмни скали,старинни къщички и родопски дух,който се носи над планината. Не ми трябваше повече – събрахме багажа и на другия ден се отправихме към красивите  Родопи.

Пътят до вилното селце беше малко объркващ. Не мога да си обясня,как при само един наличен тесен и трудно проходим път се обърквахме многократно и току спирахме. Всъщност с ревящо бебе, пътят и на права магистрала е объркващ, но тук като че ли наистина не можехме да налучкаме вярната посока.Оказа се,че неочаквано за нас пътят до селцето продължава в земен и трябва да се спре и да се върви пеша.

Слязохме от колата и потеглихме по стръмна пътека сред дърветата. Като любители на природата това не би могло да ни стресне нито притесни, но по неизвестни причини, някаква невидима сила натискаше раменете и краката ни към земята и умората ни налегна още в самото начало на стръмнината. Времето беше слънчево, но тежко, имахме нужда на всеки пет крачки да почиваме,въздухът макар и чист не ни достигаше, а над нас се носеше някак мистична тишина. Дори и птички не се чуваха.

Няма да разказвам на дълго и на широко за странното посрещане, странните лица на собствениците на вилата, нито за невзрачната стая,към която нямахме никакви претенции да е пълен лукс. Гледката през прозореца ми беше достатъчна да съм щастлива – беше невероятно – погледът се носеше над старинни къщички,сгушени сред полите на планината, а небето имаше чудни краски от залеза на слънцето, след изминалия горещ ден. Не съм виждала никъде другаде такова небе – леко розово, преливащо в жълто оранжево и кафеникаво. Колкото повече се смрачаваше обаче, толкова повече умората натежаваше в краката и очите ми. Внезапно сред розовата мъглявина на небето ми се стори,че проблесна светкавица,което беше изключително странно,предвид липсата на буря и дъжд. Помислих,че се задава буря,но май не беше точно така. По-късно щях да разбера,че това е нещо нормално за белинташкото небе.

Още вечерта, когато се стъмни, умората изведнъж ме напусна. Когато децата заспаха си сипах чаша вино и излязох в градината. Направи ми впечатление, че продължаваше да властва някаква необяснима тишина, сякаш всички птички, насекоми и живи същества бяха потънали в нездрава дрямка.

Докато се наслаждавах на чудните звезди, които светеха над мен, изведнъж отново проблесна светкавица. Този път като че за секунди звездите се скриха, а небето се покри с мълниеносни облаци. Странно, но нищо не се чуваше,нямаше гръм след светкавицата, нито започна да се излива дъжд. Занемяла от странното природно явление, аз останах навън с прикован поглед към небето. Известно време чудни светкавици в светлосин и жълт оттенък прорязваха тъмното небе, а в един момент започнаха да се пресичат една друга. Съжалих, че нямам фотоапарат под ръка, за да заснема чудната гледка. Беше достойна за увековечаване.

Докато се чудех, дали разполагам с достатъчно време, за да изтичам за фотоапарата  или ще изпусна гледката, някъде от север, откъм прословутите скали се чу странно извиваща песен, с думи, които не ми говореха нищо. Звучеше като стар български език,който едновременно ми е познат и едновременно неразбираем. Това ме стресна, имам чувството че бях попаднала на място, което не биваше да посещавам. В душата ми се загнезди едно безпокойство и страх,усещане за нарушаване на някакво равновесие, което не биваше да правя. Сякаш нещо ми нашепваше, че тук не ми е мястото и трябва да си ходя. Но това беше само усещане. Махнах с ръка,отпих от виното и реших, че е време да се прибирам. Тогава, в дворът на съседната къща се показа тъмна прегърбена фигура, която започна да се приближава към мен. Е, това ми беше достатъчно да зарежа всичко и да избягам. Междувременно светкавиците бяха спрели. Затворих се в стаята,заключих и хукнах към отворения прозорец, за да затворя и него.Когато се приближих, забелязах че тъмната фигура все още стоеше до оградата между двете къщи, но беше толкова неясна, че не можех да различа дори дрехите. Затворих прозореца и си легнах, сгуших се до съпруга ми и се зачудих, дали да не го събудя и да му разкажа всичко.

Задрямала съм…

Вървях по тясна пътечка, много много тясна-от едната ми страна бяха бели ръбати скали, а от другата бодливи храсти. Опитвах се да не падна и да не се надера цялата, но като че ли храстите протягаха острите си шипове към мен и успяваха да ме надерат. Подхлъзнах се и когато полетях към пропастта, с полезрение мярнах глава на орел, която се подава от скалите, цялата каменна, внушителна и неподвижна. В този момент се събудих, цялата плувнала в пот… Погледах ръцете си и извиках – бяха надраскани, сякаш наистина бодливи храсти бяха жулили кожата ми…

Сабазий

Не се чувствах добре на това място. Събудих се по изгрев, облекчена от слънчевите лъчи и от усещането, че съм се спасила… Клепачите ми тегнеха, нямах никакъв апетит …

Слязохме на закуска и аз забързано заразказвах на съпруга ми, какво ми се е случило през нощта. Тогава жената, която ни направи кафе ми каза, че предната вечер отново е дошъл екстрасенс и е довел този ужасен безпорядък в природата. Много ме изненадаха думите й. Не обичам да говоря с непознати, но този път любопитството надделя. Попитах я,  какво има предвид, а тя ми разказа, че над Белинташ имало особено магнитно поле, което екстрасенсите използвали, за да подсилват магнитните си полета. Хората в местността били свикнали с моментния прилив на магнитни бури, както и наелектризирането на небето, както и безпокойството в животните или пък дълбокия им странен сън,но нещата се влошавали особено, когато екстрасенсите се намесвали. Дълго след това небето не се успокоявало, а по-чувствителните хора,които имали особена аура и силно енергийното поле, се повлиявали от тях,сънували странни сънища, дори се случвало да бълнуват и да са в транс /тук явно визираше мен и страшно ме ядоса, а наум си казах повече да не говоря с откачалки/.

Чудех се, с какъв акъл попаднах на подобно място. Направо се проклинах, че с лека ръка, запленена от чудните снимки заведох семейството си на подобно място.

През деня бяхме запланували да отидем до скалите, но на мен не ми се ходеше. И когато привечер по здрач, една възрастна дама влезе в съседния двор и аз любезно я поздравих, питайки кой живее в къщата, и след като тя ми отговори,че там отдавна никой не живее, и явно ми се е сторило, това преля чашата, стегнах си багажа и се прибрахме.

Може би ви се струва прекалено всичко, което разказвам. Честно казано, не съм човек на когото му се случват подобни неща.

Седнах пред компютъра и изрових всички неща,които пишеше за тази местност. Не можех да повярвам, че съм ги пропуснала – обичайни срещи на ясновидци,необясними магнитни полета, срещи с НЛО, странни събития, място за жертвоприношения от времето на траките, хиляди погребани души…

Дори баба Ванга казва за това място, че е с особена енергия,предсказва за взимането на 8 жертви, заради откритите съкровища и нарушената свещеност на мястото.

Всичко това го бях пропуснала и съжалих, защото не само не си отдъхнах, а изнервена и уплашена от тези събития, които ми се случиха, останах подтисната и наситена с негативи.

Скалите не видях, няма и да ги видя… Нямам никакво желание да стъпя повече там.

Сабазий, Белинташ – НЛО, древни жертвоприношения и необясними магнитни полета
Нуждаем се от Вашата оценка:

14
Оставете коментар:

3 Comment threads
11 Thread replies
0 Followers
 
Most reacted comment
Hottest comment thread
5 Comment authors
  Subscribe  
newest oldest most voted
Notify of
Boyko

Да попитам защо всички пишат на руски в тоз сайт ?

MOPKOB

Защото е руски 🙂

Гледачка Магьосница

Аз съм виждал НЛО много пъти ! Не съм бил на това място което се описва в статията, но след като прочетох мисля да отида в най-скоро време !

Эвир

Хочу Пояснить.
НЛО,Это Объект Который По Местному Понятию’ В Меру Возможного’ Считается,Не Известным Объектом!
Но На Самом Деле’ Объект Про Жил’ Не Меньше Чем Сто Или Двести Лет,Пролетев’ Не Меньше Чем Триллион Километров!.
Для Нас’ Это (НЛО)
Для Других Это Попутчик!