Среща с извънземни. Разказ за преживяванията на очевидец

среща с извънземни

среща с извънземни

Съществуват много теории за това дали освен нас хората, във Вселената съществува и друг разумен живот, но тази статия е моето доказателство, че не сме сами. Това се случи миналата година, края на септември, когато на мен ми предстоеше ваканция в Гърция и аз вече нямах търпение. Вечерта за последен път бях проверила целия си багаж и всички подробности, бях сама в къщи с Ерик – домашният ротвайлер. Това се случи към полунощ, когато все още не бях заспала, развълнувана покрай предстоящото, и щях през прозореца светлина – приличаше на прелитащ самолет – една ясна точица, която не изчезваше, а вървеше към мен и изведнъж видях светлини – чистая,бяла, прозрачна светлина, която безшумно спря на двора така че да не усети никой, дори и кучето. Не разбирах какво се случва и погледнах през балкона в кухнята, когато видях огромна чиния – плоска без никакви стълби, прозорчета и дори антени нищо – приличаше на огромна и странна кацнала чиния за хранене в двора през нощта. Тогава разбрах какво се случва – бях посетена от извънземни.

Тази чисто бяла светлина, която само аз виждах в нощния мрак, ми намигваше и аз знаех какво ми предстои. Бях облечена само в лека лятна, розова нощница с къси чорапи и така излязох навън, дори и не си взех ключовете. Бях стъписана от случилото се, и изведнъж се озовах вътре в тази чиния – и аз не знам как, нямам нито стълби, нито нещо друго, а бях вътре и то през нощта. Запознах се учтиво със стискане на ръка със съществата, който ме отведоха на една прекрасна космическа разходка, без никаква екипировка, дори кислород – нищо, странни човечета с тънки полупрозрачни тела – виждах абсолютно всички техни кости, бяха с огромни очи колкото половината ми глава, със продълговата форма, но без цвят – те виждаха и чуваха всичко, не говореха. Седях изправена в тази невероятна и огромна чиния и бях изумена. Аз в космоса, в космически кораб с извънземни. Вътре беше изключително красиво, дори и не усещах, че съм в кораб, но видях и червеният Марс и Млечният път и Луната – всички планети една по една, ми бяха показани от мойте нови приятели. Разказаха ми, макар и да не ги чувах, а само ги виждах пред мен за цялата Вселена, а аз не можех да повярвам, че съм в открития Космос с неизвестни същества. Наистина неизвестни, вътре при тях беше навсякъде гладко и огледално, но за съжаление тази фантастична приказка, приличаща повече на сън – да аз бях в пълно съзнаване , с напълно отворени очи, дори и без очила, виждах всичко, цялата Вселена.

Бях чела и чувала много за черните дупки, ние влязохме в една огромна, милиони километри дълга, черна дупка, която изглеждаше без изход, Тогава разбрах, че изход има – имаше проблясъци светлина и в двата края – там откъдето идвахме и там където се предполагаше ,че има нов живот. Може би по добър.

Вече пътувахме обратно към действителността, към моята ваканция в Гърция, но когото пристигнахме над къщата, някаква невидима сила, като асансьор,но невидим ме спусна в моята стая, така както все едно не бях излизала от там, дори и кучето не ме усети. Беше време да тръгвам, но пред очите ми, беше всичко това което видях, сън в космоса.

Очевидец: Дадос

0 0 гласове
Article Rating
Subscribe
Изключване на известията
guest

0 Comments
Вградени обратни връзки
Вижте всички коментари