Първата ми среща с НЛО беше преди 25 години. Но като сега си спомням как блещукащата звезда в небето ставаше все по- голяма и по голяма, когато забелязах, че това всъщност не е звезда, а огромна летяща чиния, която даваше ляв мигач по млечния път и се приближаваше към мен. Внезапно ме обзе страх, но усетих краката си тежки и сковани реших, че няма да мога да избягам. Притаих се клекнал до земята и изчаках кацането на летателния апарат. Виждах как сред много прах и дрънчене летящата чиния докосна земята и се приземи. Обземе страх и ужас мислех си „ТЕ са дошли за мен“. Какво да правя как да се спася? Докато мислех на първо или второ ниво да контактувам с тях, отвори се малък люк и ми зададоха въпрос на чист български език:
– Добър ден. Извинете за безпокойството, просто се заблудихме и ако може да ви попитаме съзвездието „Алфа Кентавър“ в коя посока е?
Ободрен от този въпрос, понеже очаквах да ме разчленяват на части и да изпробват моите способности на болкоиздръжливост отговорих:
-О, вие за „Алфа Кентавър“ ли сте бе?
– Нали това питаме!- удивиха се извънземните.
– Ясно ще ви кажа, разбира се! И посочвайки с ръка посоката от където идват казах:“ Е-е–е там, за 20 – 30 светлинни години ще стигнете, ако няма няма някой галактически катаджия да ви забави, че като гледам много дрънчите, нещо не ви работи както трябва чинията.
Разбира се, нямах си ни най-малка представа къде се намира този „Алфа Кентавър“ а това за галактическия катаджия и им го казах понеже те ме бяха уплашили, та да им го върна.
След този кратък диалог те поблагодариха и видях как летящата чиния се подготвя да излети и тъкмо излетя десет метра нагоре и пак кацна. Тогава се отвори люка и попитаха:
-Вие разбирате, май, от двигатели с неотронно горене?
-Разбира се че разбирам аз 18 години работя параджия в общината. – отговорих аз със самочувствие.
– А можеш ли да погледнеш нашата чиния, че нещо май наистина чука…
– Ами аз не съм си взел инструмента, но отворете да видя. – мислех си сега ще снимам тоя двигател на телефона и после ще продам снимката на американците или на руснаците, който даде повече…
От чинията слезе малко, зелено човече с огромни красиво черни очи големи, например, колкото очите на крава. Отвори предния капак на чинията и каза :
– Какво може да е?
-Де да знам, я иди я запали, че да я чуя как работи – заповядах аз!
Лек шум и почукване се чуха в двигателя, летящата чиния явно имаше проблем , но решението на този проблем не бях аз .. Започнах да цъкам с език и да клатя негативно глава. Казах да угаси двигателя и му издекламирах повредата:
-Имаш свободен неотрон заседнал в инжекциона. Той почуква, малко пооправих го, но ще трябва да си смениш лазерните инжектори, че да не те остави насред Вселената.
-Колко ще ви струва?- попита извънземното с големи благодарни очи.
– А бе, айде сега, каквото дадеш ,пък и ти ми дай малко информация ако може? -отговорих аз
Радостното извънземно бръкна в джоба на сивата си блестяща ризка и ми подаде парче тоалетна хартия, като каза „това е безценно когато го нямаш“ и ме попита за информацията, която искам да науча.
-Кажи ми моля те печелившите числа от лотарията? Умолявам, те кажи! – попитах аз с още по- големи от неговите очи.
– Това ли било – каза извънземното!
Първо теглене:
5,12,10,44,7,25
Второ теглене:
28,12,13,43,31,26
Записах бързо числата и на тоалетната хартия, която ми бе дало доброто мое извънземно, а когато вдигнах поглед нагоре, то вече отлиташе в небето . Тогава то каза през люка:
-Сбогом землянино , ела ми на гости в „Бета кентааавъъъър“ и числата от лотарията ги има в интернет на сайт UFOport.com щом няма къде да си проверяваш фишоветееееееее. Чааао и се изпари във въздуха. Едва тогава разбрах, че аз всъщност съм взел числата от вече миналия тираж на лотарията……
