Живея в друга държава. Рядко си ходя в родината . Преди три години ми се наложи да замина, за да си сменя задграничния паспорт. Заминах с мъжа си. На моите роднини той се хареса, само майка ми забеляза, че нещо не е наред. Предложи ми да остана вкъщи, да не се връщам, но аз се двоумях. Почти бях решила да остана, но трябваше някак да кажа на мъжа си. И тогава се случи нещо.
Когато тръгнах в първи клас, моите родители ми купиха, като подарък, едно масивно голямо бюро, направено е от череша и лакирано. Бюрото имаше три чекмеджета, които се виждаха и едно по-малко, вградено навътре. За това малкото чекмедже знаехме само аз и майка ми. Там си криех дневника, който си водех като дете, после като девойка. Паричките, които ми даваха нашите за училището, спестявах и също ги слагах там. Когато завърших и заминах да уча, майка ми премести всичките мебели от моята стая в стаята на брат ми. Вратата на тази стая винаги беше открехната. Брат ми си имаше вече семейство и не живееше в тази къща. Така че, в тази стая рядко се влизаше. Една сутрин бях решила да кажа на мъжа си, че искам да остана завинаги вкъщи т.е. ще се разделим. Нахлуха спомени от миналото и реших да проверя там ли са още дневниците ми или не. Протегнах си ръката под бюрото, за да стигна до тайното чекмедже, като изведнъж нещо ме хвана за ръката. Изплаших се. Дръпнах си ръката и видях, че малко е одраскана. Не посмях да протегна отново ръката под бюрото, но се наведох да видя върху какво съм се одрала. Отдолу всичко беше гладко, нямаше пукнатини по бюрото. Но видях нещо необичайно: на пода, в самия ъгъл имаше малка чинийка с мляко и отстрани бисквитка.
Отидох да попитам майка ми какво се е случило, а тя ме увери, че ми се е привидяло. Когато отидох отново да видя чинийката, нямаше я. През това време, мъжът ми се събуди. Исках първо да закуси и после да му кажа, че се разделяме. Точно в този момент ми причерня, после съм припаднала. След около 2 часа се свестих. Така и не успях да кажа на мъжа ми. Същата нощ имаше пълнолуние. В спалнята от прозорците светеше и всичко се виждаше в стаята. Събудих се от усещането, че някой ме наблюдава,че не сме сами в стаята. Не можах да събудя мъжа си. Лежейки, почнах да се оглеждам по стените, после погледът ми спря към пода…о, ужас…Видях едно мъничко човече, около половин метър, а може и по-малко, от страх не можах да преценя. Беше облечено в едно костюмче на брат ми, още когато е бил малък.. От ръкавите излизаха лапички ли, ръчички ли, не зная, но бяха космати. Имаше очички, ушички…Всичко му беше наред, но беше с козина. Стоеше и ме гледаше заплашващо. Изведнъж чух да казва:
–Аз съм стопанинът на този дом, домашното ви таласъмче от много години. Ти излезе оттук отдавна и вече не принадлежиш на този дом. Няма да позволя да нарушиш спокойствието на тези, които живеят тук. Тръгвай си и да не си посмяла повече да се върнеш тук.
До сутринта не можах да мигна. Казах на майка ми и тя си призна,че наистина храни това духче и също го е виждала. Следващите пет нощи въобще не съм спала. Спах през деня.
Вече във влака, разказах тази случка на мъжа си. Естествено, премълчах подробностите, че имах намерение да се разделим и да остана там завинаги.
Не може да се отрече че измишльотината е написана горе- долу добре. Препоръчвам на преживялата кошмара да спре с“ лекарствените медикаменти“.
Какво готино таласъмче, искам и аз такова в къщи. Ще го ползвам вместо кученце или коте)))
Можеш и каишка да му купиш,и да го разхождаш.))))))))
Я стига.Нима вярвате на тези глупости?
А нима вие не вярвате в такива „глупости“!
Вярвам.Това,което не виждаме и няма логично обяснение,не значи,че не съществува.
Това най- вероятно, е духът на някой умрял, който е останал да обитава къщата. Тези неща са много сериозни където има такъв дух винаги има проблеми с него, Млякото и бисквитите едва ли ще го умилостивят да остави хората, той по -скоро ще стане по глезен и ще ви тормози повече!
Чувала съм,че такива духове са добри,а вашето е агресивно.