Тишината е верен приятел. Винаги когато е тихо в мен, аз съм щастлив и всички около мен се заразяват с щастие. Оказа се обаче, че ми трябваха години за да почукам на собствената си врата. Трябваха ми години да се науча да бъда себе си. Разбрах! Това е най-трудната част от живота и само който я е преминал успешно може да каже накрая : Аз живях. А краят, краят ще дойде неизменно за мен и за всички нас… Това е най-сигурното нещо на света. И важното всъщност е не какво ще оставиш, а какво си преживял!
Благодаря ти читателю, че четеш този блог. Аз знам, че ти вече се усмихваш. Може би ти вече усещаш как света става по-тих за теб. Може би ти вече разбра колко е важна тишината. Нека се научим да живеем в медитация. Защото осъзнатия човек е недосегаем за проблемите на битието. Днес си остани в къщи приятелю, днес бъди на гости на себе си.
