Върколак в Украйна

Тази история ми разказа една позната.Това се случи с мъжът на нейната сестра. Вяра и Николай са били много щастливо семейство, обичаха се, но нямаха деца. Живели са в малко село в Западна Украйна, в едно живописно място, където имало река,гора…Имали са само един магазин. До града са били далеч. Лекар също си нямали, но са имали млада жена-билкарка, която е живеела през няколко къщи от това семейство. Старите хора от това село говореха, че тази жена е пристигнала отдалеч, още като момиче, с баба си, но баба и е починала, а тя поела нейния занаят. За всяка болка тя си имала тревичка. От всички села наоколо са идвали за лековитите билки при нея.Тя е водела затворен начин на живот, но все пак на никой не е отказвала да помага.
Вяра се е притеснила, че не може да забременее и се е обърнала към Наталия (така се е казвала билкарката). Наталия и каза да доведе и мъжа си. Вяра дълго го е уговаряла и накрая той се е съгласил. Минаха няколко месеца и радостната новина сполетяла щастливото семейство: Вяра чакаше дете. Но не само тя. Наталия също чакаше дете.
Падна първият сняг. Селото беше заобиколено от глутница вълци. За да предпазят животните и семействата си, мъжете от селото са тръгнали на лов за вълците.Николай също е тръгнал. Прекосили са половин гора, но така и не са срещнали вълци. Изморен от нощния лов, Николай си мечтаеше да се наспи. В края на гората, изведнъж, той видял един вълк в няколко метра от него. Вълкът не е избягал,а си стоеше и го гледаше. Той не можеше да бяга,защото накуцваше и явно е бил ранен. На Николай му се стори,че познава този вълк, нещо го караше да го съжали и да не го убие, въпреки, че имаше тази възможност.
На следващия ден,жена му го е събудила към обяд с думите:
–Яденето на масата.Аз отивам да видя Наталия,че нещо е пострадала.
Той се притесни от какво може да е пострадала.От няколко месеца ходи при нея скришом,дори жена му не е знаела. Реши,че вечерта ще мине да я види. Когато се стъмни,той отиде при нея,но не я завари вкъщи.Сутринта я видя. Лявата и ръка беше увита с билки и кърпа.За раната се оправда,че се е порязала и добави,че детето,което чака е от него.Той не е знаел как да реагира: ту не можеше да има деца,ту и двете любимите му жени очакват деца от него.Тръгна си умислен.
През нощта пак отиде на лов за вълци. Беше пълнолуние. Отново срещна същия вълк. Този път,той беше с кучето си и кучето се нахвърли на вълка. За да спаси кучето си, той изстреля във вълка. Доближи и видя сълзи в очите на вълка…
На сутринта,Вяра го събуди с шокираща новина.
–Наталия убита.Някой стреля в нея…Тя е била бременна…

Николай, като попарен, скочи и побягна към домът на Наталия. Видя много хора там.Съсипан, излезе навън. Вървеше и плачеше. Изведнъж видя пътечка от кръв,която водеше към гората. Стигна до мястото, където същата нощ бе застрелял вълка и разбра,че всъщност е била вълчица,неговата любима,която щеше да му роди тъй очакваното дете.Щеше да има син. Беше в шок.Не издържа на мъките.И се застреля.
След три месеца, Вяра роди момиченце.Нарече я Наталия.

Послепис:  Статията е преразказана от украинка живееща  у нас,  за по голяма достоверност сме оставили да  е с украински акцент.