Живот след смъртта – Къде отива душата след смъртта на на тялото?

Душата след смърта

Всеки човек ще стигне до този предел от живота си. И какво става след това, тялото ти изгнива заровено, а душата ти къде отива? За жалост никой не се е върнал, за да каже какво се случва, след като се споминем. Дали съществува Рай и Ад отново не се знае. Можем само да гадаем…

Душата след смъртта
Живот след смъртта

 

Все пак не трябва да пренебрегваме и онези, които разказват за своите докосвания с отвъдното. Как докато са изпаднали в клинична смърт, и лекарите се опитват да спасят живота им, те наблюдават случващото се отгоре. Други твърдят, че съществува прераждане. То е ново начало, начин да научиш уроците си, да поправиш грешките си от минал живот. Според изследователи човешката душа се връща много пъти на земята под различни форми, и минава през изпитания докато не достигне просветлението. Друга форма на задгробен живот е оставането на земята, но под формата на дух. Както добре знаем от филмите духовете са хора с недовършени дела и са заклещени между отвъдното и земното.

Не малко са и случаите на хора, които са виждали тунели, говорили с мъртви и т.н.

 

Учените се опитват да докажат, че досегът с отвъдното е възможен. Когато сърцето на човек спре, спира и мозъка около 9 секунди по-късно. А няма ли мозъчна дейност няма как да има каквито и да било преживявания. Затова, те смятат, че феномен като този е възможен на границите на започване  или спиране на мозъчната дейност. Точно и тогава е възможно хората да си спомнят за „светлините“ или „тунелите“.

 

Учените успяват да докажат теорията си, че човек притежава душа, която след смъртта се разпространява във Вселената. Те смятат , че душата е нещо много по-сложно от брой неутрони.

 

Според професор Нозик от Харвард организираната енергия на умиращия човек може да се пренесе в друг паралелен свят и по този начин той да продължи да съществува.

 

Истината е някъде там. Има ли живот след смъртта, ще разберем някой ден. Нека за момента просто да живеем живота си.

 

Животът е изненада, а защо не и смъртта да е такава?

 

0 0 гласове
Article Rating
Subscribe
Изключване на известията
guest

4 Comments
Вградени обратни връзки
Вижте всички коментари
Антоанта
Антоанта
8 years ago

Здравейте, аз лично Ви вярвам.
Убедена съм, че Бог съществува. Усещам Го и съм сигурна в това, както, че съм жива. Случвали са ми се две – три неща, които без Негова намеса няма как да се предотвратят!
Бог да прости баща ви, аз наскоро загубих съпруга си вкъщи има страшно напрежение и незнам какво да правя. Вярвам Ви без резерви.

Станислав
Станислав
8 years ago

Вярвате ли ли в Бог тия бабини истории няма как да станат „“ Бог е пастир мой никога няма да ме остави в нужда „“ псалм 23:1

Panda Man
11 years ago

Хъмммммммммммм да на много места казват че часовниците спират в часа в ,който е умрял собственика,а котката е символ на живота и далголетието в Египет

Petar Plovdiv Ivanov
Petar Plovdiv Ivanov
11 years ago

Здравейте,Искам да Ви се представя . Казвам се Петър Цветанов и съм на 30 години от Враца, но от дълги години живея в Пловдив, Искам да включа тази тема тай като през последните пет години с мен се случвт странни неща.

Дали вярваме в Паранормални явление или не всеки може сам за себе си да определи това.
Преди 5 години почина моя баща. По онова време работех в София. Обадиха ми се да ми кажат че е починал и са го намерили в къщи умрял. Бях на 25 години. За мен беше жестока реакция и объркващо всичко, незнаех какво да правя, страхувах се да се прибера, но се прибрах нямах избор. Онова, което винаги като малък съм се питал КАКВО ЛИ ЩЕ СТАНЕ КОГАТО ПОЧИНЕ вече се случи. Прибрах се и пред входната врата се питах как ще издържа да го видя умрял , да видя баща ми като труп, но когато влязох него не го видях имаше само хора в къщи. Попитах къде е , а те ми казаха, че е в болницата съдебна медицина са го взели. Рзбрах че преди четири дена бил умрял. Минаха две аутопсии и след 3 дена мина и погребението. От тук нататък нещата започнаха да загрубяват. Не ме беше страх от починал, слушал съм много истории,но винаги скептично съм гледал на тях. Незнайно защо реших седмица след като го погребах да се нанеса в неговата стая. По възрастните ми казаха да зпаля свещи и така до четиресетият ден да горят. Така и направих . Една вечер в един през нощта се събудих от потропването по електрическата печка която бях включил. Бях вече буден погледнах към печката и пак се тропна по нея. Погледнах стенния часовник часът беше един и пет. Часа установен при аутопсията на смъртта. Започнах да усещам студ около мен, ставаше ми все по студено. Така докато усетя ръката хладна и мразовита, ледена която мина през лицето ми. Изтръпнах. Тогава вече се уплаших. Не смеех да мръдна. Взех Gsm и се обадих на една приятелка от едно село близо до моето. Обясних и какво се случва. Бяха при мен за около 15 минути. Веднага ме накара да се махна от къщата и ако трябва при тях да спя. Тя беше наясно с тези неща.
Малко след един и трийсет отидохме при селският поп и попадийката, моята приятелка обясни какво става и какво се е случило….. попадийката без да се замисли горката се разрови в къщата и ми даде черен тамян, който трябваше да запаля и да опуши стаята. Върнахме се в къщи, макар и уплашен, но знаех че това ще помогне каквото и да има там да се махне. Седнахме с моята приятелка и тя ми каза…..Погледни там в ъгъла твоята котка, която баща ти е гледал приживе е била с него четирите дни когато той е починал.
Незнаех за какво говори, но тя ми обясни.
Най-страшно е, когато КОТКА прескочи умрял човек. Той приема плът, вампирясва или както по някой краища в България го наричат, трупа се уплатява. Другото , което ми каза…. Четири дена е бил сам когато е умрял , сам с котката си и нито един от строго спазваните обичай по погребение не е спазен…., не са покрити oгледала, не е изкъпан… общо взето нищо…Тук мога вече да призная започнах наистина да се страхувам за себе си. Но нямах избор трябваше да се боря с това. Впрочем Мир на праха му с Баща ми не се обичахме. Мина се една седмица след тази случка, малко се поуспокоих , но нещата започнаха отново… Крушките всичките изгаряха всеки ден. Бойлера Гръмна и никой от трима масури не успя да го поправи, тогава реших да си топля вода с бързовар голям в кофа и да се поливам, но и той изгоря….Един ден излязох да купя хляб до магазина , когато след 15 минути се върнах …..стаята в която беше починал, тоест неговата беше във вода до кокалчетата на краката ми. Маркуча на пералнята беше отскубнат от тръбата, която подава водата и аз не мога все още да си обесня как стана при неработеща пералня….
Преди това две нощи може би сънувах неговата стая празна без мебели, само прах по пода, терикота опсипан с прахта, сякаш никога не е влизано в стаята с години наред…Той влезе преди мен, мръсен… бях навел глава, гледах в краката му и само се питах…. Забога, защо е толкова мръсен…..?Така стаята наистина заприлича на онази от саня ми.. Махнах всички мебели мокри и подгизнали.
Стаята опустя…. Спрях да влизам в нея…страхувах се да влизам там….там беше бойлера, там беше пералнята, там беше бързовара, там бяха изгарящите крушки… Тази стая сънувах…Така до шестият месец се борех … усещах присъствието му. Той не успя да премине границата на нашия земен свят с отвъдното,това е факт. Уморих се от борбата с уплатилия се труп, повярвайте ми тя е жестока, ако не успееш в битката губиш. Ставаш част от смъртта. Единственият начин, но не и сигурен за спасение е да се махнеш от мястото където нещата се случват…Избягах в Пловдив, не исках да се връщам в София, защото миналото беше с мен…исках ново начало и сметнах, че Пловдив е удачен… исках да замина някъде където никой не познавам, да се скрия от всичко онова което беше зад гърба ми. Но ПАРАНОРМАЛНОТО се явява навсякъде независимо дали бягаш, криеш се…. то идва и те намира…
Бях почнал работа в една утвардена в Пловдив пицария..“ВЕРДИ’. Първото нещо, което ми се случи беше на път за работа рано сутринта в 8 часа… Една малка заглушена централна улица на града една
жена ме спря и ме попитаколко Е ЧАСА? Казах и колко е…и тя не се забави с изумителния за мен въпроs… Ти не си ли Петър?
Оле стъписах….
– Да, аз съм.
– Тук съм , защото има при мен двама мъже, които искат да те видят и да говорят с тебел
– А ти коя си?
– Аз съм от едно близко село до Пловдив, идвам защото теме изпращат, единия е твоя баща, а другия е твоят дядо
– О не. Отрязах я моментално, знам, че бях груб, но затова дойдох в Пловдив за да съм далече от тази история исмукваща всички сили в мен. Тръгнах и добре че пицарията беше на близо, влязох и почнах да работя, но през целия ден мислех за това и срещата с непознатата, но знаеща за мен.Така минаха няколко месеца, мислех, че всичко позатихна, може би след 2 години напуснах работа. Бях си вкъщи. Започна се отново.
Всеки ден към 14 часа очите ми падаха сякъш не бях спал от половин година. Лягах унасях се, но сякъш бях буден а до мен чувах стъпки и едно странно шумолене, но не моих да отворя очите за да разбера какво става около мен, кой е при мен и кой се разхожда. Така всеки ден в един час, една седмица. Бях слаб пред тези пет минути. Сърцето ми биеше много когато само затворих очи и така до финала на петте минути.
Отмина тази седмица. Вече в 14 часа не ми се спеше нито чувствах онази непознатата умора.
Харесва ми да правя филми , да снимам с видео камера, да редактирам… все пак съм човек на изкуството, певец. С моята видео камера заснех едно коледно тържество в една от детските градини в Пловдив, имах и колега. Бях го поканил вкъщи да редактираме видеото. Той дойде с майка си. Направихме филма и бяхме горди от продукцията. Седнахме да се почерпим. Часът беше единадесет вечерта. Декември. Бях пуснал климатика на максимум и седях отдолу на фотьойла под него точно, беше ми добре, хубаво, приятно и топло…докато в един момент всяка хармония в тялото започна да се изпарява. Усетих Онзи студ ледения, който бях изпитал в бащиния дом преди години…
Замръзвах, Майка му на колегата метна едно одеало отгоре ми, но не ми помагаше да се стопля, помолих ги да увеличат климатика, но те ми обесниха че е на максимална температура. Та нали аз го бях пуснал…, но бях загубил контакт с реални свят около мен, в хола. Загледах се в изгасения коридор, Вратата на хола беше отворена на челната стена в коридора срещу мен се отразяваше холната светлина, беше се получило като картина, един голям квадрат на стената от холната светлина. Погледа ми спря точно там… Видях един скелет. Гледах го без да говоря, мълчах, защото незнам какво е, и какво се случва. Но започнах да го описвам, майката на колегата го разпозна, оказа се че било нейният свекър.
Той легна по гръб, а над него имаше и друга човешка фигура…Това беше едно младо и непознато момиче…Стоеше разкрачена над мъртвия, бременна с коса до раменете, опиш и нея и колегата и майка му я разпознаха.
На моя колега на майка му снаха тоест на брат му жена. В действителност тя беше бременна и в реалността. И двамата ме гледаха вече по – странно а аз два пъти повече. Разбрахме Че сме свидетели на раждане. Изведнъж над корема се появи едно странно оръжие Голямо колкото човек около 1.60 сантиметра. Имаше големи остриета, които сочеха корема на бременното момиче. Уплаших се.
Но няма и секунди се появи една малка икона : Дева Мария, държаща малкия Исус.
Изчезна острието, и момичето подгизна във вода…. процесът на раждане започна така до един часа през нощта Всичко свърши… когато най – накрая последната фигура беше на млад, брада руса точно ние както описваш Христос. Гледахме се около няколко минути, може би около 30. Това беше един поглед, всяващ респект. Така всичко от магическата стена свърши… както аз я наричам. Майка каза че ще се обади на сина, за да види , дали е родила.
Аз и казах да изчака, той сам ще се обади и той наистина звънна. Обясни на майка си, че Ина е родила успешно…. , а тя само му каза… “ Вие решихте да скриеш от мен раждането , но аз бях там и присъствах.
Беше ми интересно да се запозная с Ина.
Когато се запознахме я поканих на гости след 40 дена да дойде с бебето…. Минаха тези четиридесет дни, след което може бебето може да излиза извън дома си. Гостуваха ми. Пихме кафе. А аз имах въпрос към нея:
– Ина щяха ли да те режат на раждането?
– Да, но после всичко мина нормално.

: Е това е приятели от мен…
Оставям ви вие сами да решите дали е истина или не, реалност или не, въпрос на гледни точки. Но моята молба към всички… чете повече.. запознайте се с нашите български обичаи, което нашите баби и дядовци са спазвали с годините, за да не останете неподготвени като мен.