Безкрайност – грешка на науката

Какво е безкрайност?

Нека се опитаме да си представим математиката и физиката без понятието безкрайност. Какво тогава щяха да  означават понятия като вектори, прави, безкрайна редица от числа, безкрайно голямо и безкрайно малко. Ами ако наистина безкрайността не съществува? Дали е възможно това да е измислено понятие с помощта на, което да се решават някои от най-сложните  математически и физически задачи.  Да! В тази статия ще оборим твърденията на всички физици и математици използващи безкрайността, за да докажат една или друга своя теория.

Безкрайност не съществува!

Още от древността  хората използват числата за отъждествяване на едно или друго нещо и нещата били прости и логични. Например : „аз имам 10 ябълки “ т.е. числото 10 показва точното количество на ябълките, които аз притежавам.  Ако аз кажа, че имам 8 ябълки, например, то това няма да е вярно твърдение. Но е вярно, че колкото и ябълки да имам те никога не може да са повече от всички съществуващи ябълки във Вселената. Но безкрайността може да си позволи  да твърди обратното тоест, че аз мога да имам повече ябълки отколкото съществуват. Пример : аз имам 1+1+1+1+1+1+1….+ .  Разбира се това е невъзможно, защото ябълките в един момент ще свършат, а ако пък даже си представим, че те никога няма да свършат и са безкрайно много то те биха запълнили Вселената с ябълки и не би съществувало нищо друго освен ябълки, значи и аз не бих съществувал за да ги притежавам.  Учените  обаче, които се базират на твърдението за безкрайността обичат това понятие, защото то обяснява  много  необясними неща. Те не използват ябълки в своите примери, а използват понятия като безкрайна вселена, безкрайно пространство и т.н. Но също както ябълките,  Вселената там някъде в космоса свършва, пространство също има  своя край, колкото и далече да се намира той.

Парадокса на безкрайността!

Още едно доказателство за това, че не може да съществува безкрайност,  е парадокса на редиците от безкрайни числа. Какво представлява той:

Ако имаме една безкрайна редица от прости числа 1+2+3+4….+ =X, ние можем да отнемаме или прибавяме към нея колкото си пожелаем числа и тя нито ще стане по- малка, нито ще стане по- голяма. Дори ако от нея   ако отнемем  повече от полученото число, число със стойност  „-  “ какво  1+2+3+4….+  =X,  то  тогава би било вярно 1+2+3+4….+  -1000-2000-3000-4000- =X простото решение на елементарното уравнение е да съкратим +-  и се получава 1+2+3+4-1000-2000-3000-4000=X  X=-9990.  Така, че теорията за безкрайността работи на принципа „грешката е вярна“ и цялата  безкрайност попада в капана на собствената си нелепост. Не може да съществува безкрайно голямо число, защото това  отнема основната функция на числата, като всеобщ измерител. Щом нещата свършат свършват и числата,  които ги отъждествяват. Съветваме ви да прочетете статията за най- голямото число, която е едно от откритията на сайта ufoport.com, в нея се описва подробно  числото „всичко на степен всичко„.

На тази основа  ние отричаме съществуването на понятието безкрайност, което  така добре се вписва във всички научни теории и публикации през последния век и го заменяме с понятието “ неопределеност“. Определение за неопределеност : Число  което, реално съществува, но не можем да определим неговата стойност.

Геометрични и алгебрични грешки.

От горе посоченото следва, че математика наистина може да бъде точна наука, само ако   изключи безкрайността от своите определения. Например определението за вектор, което се използва от много математици : „Векторът е права, която има начало но няма край “ е много погрешно, както доказахме  не е възможно да има безкрайност така или иначе посоката на вектора ще го доведе до неговата крайна точка в пространството. А  знаем от  геометрията, че всяка линейна права, която има начало и край се нарича отсечка.  Не съществуват нито вектори, нито прави нито  безкрайни числови редици. Няма нищо, което да е безкрайно голямо или безкрайно малко. Това са просто твърдения на учените които са безсилни да обяснят едно или друго нещо  като например:  „Как е създадена Вселената„или „Теорията на относителността“ и сами попадат в заблудата на своите твърдения.  Децата възприемат нещата научени в училище за чиста  монета, въз основа на това в последствие израстват  учени,  които работят и създават сложни научни трудове въз основа на прости, но грешни твърдения.

Призив към всички учени по света:

Господа и дами,  разгледайте своите научни теории още един или няколко пъти поставете всичко под съмнение, не вярвайте на  нищо, което сте приели просто за даденост или сте прочели, като теорема и определение. Науката не може да разчита на стари теореми и  теории всеки учен трябва работи  анализирайки и най- простите твърдения.