Писменият български език е изкуствено усложнен

Писменият български език сякаш нарочно е създаден по някакви сложни правила за писане, които на практика са безсмислени и понякога дори смешни. Умишлено усложнен той не помага на пишещия да изрази мислите си, а го вкарва в сложни дилеми, къде, какво и как се пише правилно. И кое точно правило на граматиката нарушава.

Първото нещо, за което се сещам и може би е най-голямото недоразумение в нашата граматика е пълният и краткият член. Та правилото за пълен и кратък член е нещо, което обърква 99% от българите, но въпреки това има 1% българи, които си мислят, че го знаят, те имат себе си за много грамотни и се гордеят с това. Въпреки това в 99% от случайте това правило е абсолютно излишно. Ама граматика… Някой сноб филолог го е измислил, зада може да си почеше еснафската душица.

Още по-нелепо е правилото, кога се пише „В и ВЪВ“ и „С и СЪС“. Е няма по-безсмислено правило, човек докато пише трябва да „изчислява“ с каква буква ще започва следващата дума, за да напише „В и ВЪВ“. Никога, не сте си задавали въпроса „Защо?“ нали? А отговорът е прост : За да вие сложно, за да неможе всеки да пише и да се изразява правилно зада има „грамотно и неграмотни“.

Има още граматически правила, които дразнят и пречат да се изразяваме свободно в писмен вид. Те правят писменият езика ни еснафски, труден и тромав. Именно зареди това нямаме нито една ама наистина известна книга и даже разказ, която да бъде позната на света.

Не, не си мислете, че аз мразя българският език, напротив обичам го, просто немога да си затворя очите пред нелепите правила на българската граматика. Исками се езикът някой ден да стане наистина средство за изразяване на мислите и чувствата на всеки българин, а не на шепа филолози, които са учили правилата по 20-30 години.