Сигурно всеки изпитал това през живота си, когато попадаш на едно място за пръв път и си сигурен,че вече си бил там (Дежавю). Или пък, запознаваш се с някой и знаеш и чувстваш,че отдавна го познаваш.Имаш откъслечни спомени,че това вече се е случвало с теб. Това се дължи на факта,че душата съхранява паметтаот предишните си прераждания.С всяко свое прераждане, ние придобиваме опит и този опит ни следва и се усъвършенства във всеки следващ живот.
Тези прераждания, във вид на подсъзнание , се намират в слънчевия сплит (малко под диафрагмата). Учените са доказали,че подсъзнанието се намира именно там, в слънчевия сплит. Душата ни се намира там и си пази тази информация за предишните ни прераждания..На съзнателно ниво тези спомени не са ни достъпни,но те всички се пазят.
Това е възможност да си поправим грешките от миналото и да ги насочим в правилната посока в сегашния си живо, иначе те ще се повтарят с всяко прераждане. Всеки път, когато имаме това усещане,трябва да се концентрираме и да се опитаме да си спомним колкото може повече подробности. Може да си спомним повече,а може нищо,но концентрирайки се всеки път,ще даде резултат.
Проблемът е в това,че съзнанието блокира спомените от предишните прераждания. При някои по-слабо, при други по-силно.Не трябва да се предаваме.
Съзнанието все ще се пропука отнякъде,ако упорито се опитваме в такива моменти да се сещаме.Спомените ще ни помогнат да не си повтаряме грешките и да използваме пълноценно опита от миналия си живот.
На мен много често ми се случва да имам такива усещания.Сега се концентрирам и се опитвам да си спомня. Жалко,че преди не знаех това.Може би, щях да избегна някои грешки.
Бях последна година в училището. Завършвах 11 клас. В първия учебен ден, на откриването, всички,които завършваха, водеха по едно дете-първолаче.На завършването също.Демонстративно обикаляхме пред всички класове на тържественото построяване. На откриването и на завършването ми връчиха две момченца–близначета. Когато ги хванах за ръчичките, имах странното чувство, сякаш са мои деца. Видях жена, която кърми две бебета наведнъж. Едва се познах .Знаех, че съм аз, но как е възможно да се пренеса в 18-19 век?Облеклото ми и обстановката в стаята всичко говореше за това, а и още повече,че около мен сновеше прислужничка…Отхвърлих тази мисъл и се върнах в реалното време.На завършването едното от момченцата много плачеше,едва успях да го уговоря да тръгваме,че беше нашият ред да излизаме.Хванах ги за ръчичките и замръзнах от уплаха.Видях същата жена,съвсем не приличаше на мен,съсипана,състарена, в черни дрехи,коленичала пред две мъртви детски тела…Знаех,че съм аз.
Не зная, колко съм стояла така, но чух, че някой ми вика.Беше класната.Съучениците ми казаха,че бях пребледняла…Завърших училището.Заминах да уча. Когато се върнах през ваканцията,казаха ми, че моите близнаци са починали. Първо едното,а след половин година другото.
Тогава не знаех,че това са били спомени от предишното ми прераждане.Можех да предупредя родителите им,но не го направих.
Сега имам нови спомени от предишния си живот.Запознах се с един човек.Разтърси ме цялата.Опитах се да си спомня,но видях само бенката му,някакво куче и себе си,бременна от него…Опитите със спомените ми продължават.Сигурна съм,че той е бил в предишния ми живот,но какъв опит трябва да получа,не зная засега.
