Какво е времето? Времето е интересно понятие. Ние живеем в свят, в който всяка една секунда ни приближава към края на една минута, а всяка една минута ни приближава към края на един час, а той ни приближава към един месец, година, век, хилядолетие и т. н.. На нас ни се струва,че времето тече, че то се натрупва в някакъв огромен космически часовник, където се измерват секундите. Това, обаче не е така.
Парадокс на времето. Парадоксът на времето се състои в това, че времето е безкрайно понятие… Времето съществува като, измерител на безкрайността. Ако днес например е датата 13 юни 2012 г., 5 часа след обяд 23 минути и 11 секунди, и 1 стотна, то ние взимаме, за измерител началото на Новата ера и можем да напишем конкретна цифра. Но преди да се създаде Новата ера също е имало време, което дори хората са измервали. Ако се върнем много назад във времето, то първият миг от създаването на нашата Вселена, някои учени го считат за началото на времето. Това всъщност, е безкрайно малка част от съществуването на времето, тъй като преди големия взрив време е имало. То, всъщност, е измервало времето до големия взрив. Но все пак щом нещо се натрупва и увеличава, то трябва да има начало. Начало, което да служи като стартова единица, тази стартова единица би трябвало да е първият миг, в който е отчело времето. Такъв първи миг няма и парадоксът на времето се състои в това, че всеки изминат миг се натрупва върху несъществуващо начало. Времето е като вектор с две посоки, едната посока сочи към безкрайното минало, а другата към безкрайното бъдеще. Тогава началото на съществуването на времето е един миг в настоящия момент, тъй като това се явява точката, която ни показва къде свършва миналото и започва бъдещето.
Вселената и нейното създаване и умиране също могат да се възприемат, като мигновение от безкрайността. Можем само да гадаем колко по-различни, колко прекрасни или колко по-чудни са били предишните вселени съществували като мигове по безкрайният двупосочен вектор на времето. Като се има предвид безкрайността и на пространството, човек никога няма да може да разбере какво всъщност е заобикалящата ни реалност и част от какво точно се се състои нашата Вселена. Нашата Вселена е безкрайно малка, дори да си мислим, че тя е огромна понеже за измерител и служи безкрайното пространство. Тя, също така, съществува безкрайно малко време, понеже за измерител и служи безкрайното време. За да осъзнаем реалността, може би ще ни е нужен мозък с неограничени възможности и безкрайно много време за мислене. Това само по себе си изключва варианта да има момент, в който да кажем – ето, аз осъзнах реалността . Но за всеки случай ние, нашата планета и нашата Вселена сме част от нещо грандиозно, което съществува безкрайно малко време по вектора на безвремието. Въпрос на време е нашата среща с извънземни цивилизации защото, както казват китайците : “ Ако стоиш на едно място достатъчно дълго време, то целият свят ще се извърви покрай теб“ В нашият случай цялата Вселена, въпросът е: Колко време ще стои човечеството на това място?
