Да поговорим за депресия, а именно за реактивната депресия или като още и казват ситуативна, която се предизвиква от психогенни фактори. Ендогенната депресия ще я оставим настрани в тази публикация, защото тя е предизвикана от органически нарушения.
След психическа травма, човек може се сблъсква депресията, той не може да се справи в ситуацията, в която е попаднал.
Нека да погледнем, какво лежи в базовите убеждения на човек страдащ от депресия, какво лежи в базовите мисли на този пациент. В неговото съзнание лежи едно усещане: Светът ми е длъжен.
И който и случай да разгледаме, загуба на близък човек, развод, уволнение от работа и т.н. причината зареди, която човек изпада в депресивно състояние, винаги ще се крие в отговори като: той беше длъжен, той не съответства на моите очаквания, той ме е изоставил, той беше длъжен да не ме оставя и т.н..
По същия начин стой въпроса и със смъртта, Вие ще попитате: Но как така, това е загуба на близък човек – смърт? Тук ситуацията е същата: Моят близък беше длъжен пред мен да живее. А виждате ли той не оправда моите очаквания, той си отиде от този живот, той ме остави,той си тръгна, той не трябваше да постъпва така… Светът мие длъжен…., длъжен…. Това, което се случва трябва да съответства на очакванията на пациента, то не оправдава неговите очаквания и той страда и изпада в депресивно състояние.
Винаги, когато имате работа с реактивна депресия. В дъното на цялата история ще стои това базово ирационално убеждение, че моето щастие зависи от други хора. Непременно някой трябва да ме направи щастлив. Нещо е трябвало да се случи:
- Принц на бял кон не ме е взел в своето кралство.
- Мъжът ми се разведе със мен.
- Шефа ми отряза от заплатата.
- И още други такива ситуации.
Или въобще нещо, което се случва не по моя сценарии. А трябваше да се случи така, както аз искам аз- по моя сценарии. В този момент се появява усещането, че светът ми е длъжен.
Когато пациент страдащ от депресия идва на психотерапия, ние много бързо изясняваме това. И често пациентите казват. Е тогава добре. И тук ако задам въпроса, Какво ще стане с тебе, ако ти приемеш този факт, че никой не ти е длъжен нищо. Ако приемеш факта, че ти сам си отговорен за своето емоционално състояние. Ти сам избираш, да си щастлив или пък нещастен. Какво тогава ще се случи?
Пациентите достатъчно често в тази ситуация отговарят:
– Тогава аз ще отида в стаята ще се покрия с одеяло и ще лежа и страдам.
А за какво ще правиш това? Замисли се, това също прилича на някаква демонстрация. Аз се обидих, като малко дете. Обърнете внимание, това е детско поведение и обикновено децата така постъпват в детството си. Закриват вратата, покриват се одеяло и се обиждат, тоест пациента продължава да очаква от обкръжението някакви действия, че някакви хора са му длъжни нещо.
И непременно, когато пациент с депресия идва на психотерапия трябва да се работи с това ирационално базово убеждение и да се преразгледа изначално. Той го преразглежда и променя отношението си към това, което се случва. Постепенно човек осъзнава, че той е достатъчно силен да се справи с тази ситуация. Сам е отговорен за своето емоционално състояние, осъзнава, че никой нищо не му е длъжен. Само той може да бъде длъжен сам на себе си.
