
Бавно вървях по брега на реката. Свежата зеленина ме опияняваше. Стъпвах внимателно с боси крака по обраслата с трева пътечка и ми беше леко, леко…Отдавна не бях идвала тук. Работа , напрежение , вечно бързане и кратки почивки на различни места по прекрасната ни планета. Беше интересно, забавно и различно. Но истински щастлива и пречистена се чувствах тук и сега. Водата беше бистра като сълза и се виждаха, и най-дребните камъчета. Прекрасен ден, прекрасна картина!! Тъкмо си го помислих и нещо засенчи за момент слънцето, притъмня, като че ли облак беше застанал над мен. Но само за секунди , след това всичко беше озарено отново от яркото слънце. Толкова за кратко, че си помислих , че ми се е сторило. Продължих по пътечката и изведнъж на около стотина метра видях човек седнал на брега на реката , който беше потопил краката си във водата.Поздравих го любезно и той вдигна поглед от течащата вода и ме погледна.Очите ни се срещнаха. Кимна с глава на поздрава ми. Нещо ме притесни, но не разбрах какво е веднага… Какво, странно има , какво? Очите му!!!!По-скоро цвета им. Не бяха с определен цвят . Нито черни , нито сини , нито зелени, нито кафяви или пъстри….Те преливаха с всички цветове на дъгата. Странни, но много красиви! Човекът се усмихна и каза, сякаш отговаряше на мислите ми :“ Прекрасно място, наистина. Съвсем скоро ще започнете да цените всичко това.. Дано не е прекалено късно! Ние закъсняхме , сега се радваме на красотите на други планети и страдаме за това , в което превърнахме нашата Топка от кристал и метал , но колкото и красива да е така, тя е мъртва, няма живот в нея, а само удобство и вещи , които вече не ни радват.“Стоях занемяла, без да мога да помръдна. Тогава пак се затъмни за момент , а когато погледнах към човека, него вече го нямаше Само на мястото където беше седял тревата беше леко слегнала и по нея блестяха капчици вода.Истина ли беше това, което се случи? Тогава чух силен глас: “ Пазетееееее я !!!!