Хора от друго измерение, лична история!

Нещо странно се случи с мен тази седмица и не мога да се отърся от  чувството, че съм се срещнала с нещо мистично и навярно от извънземен произход.  Ще ви разкажа своята история  въпреки, че не мога да знам със сигурност дали е сън или се е случило в действителност, защото това , което ми се случи е невероятно!

В  понеделник сутринта станах и, както обикновено, всяка сутрин отидох в банята, миех си зъбите, но толкова много ми се спеше, че заспивах пред огледалото. Тогава видях странно същество, да ми маха от огледалото сякаш искаше нещо да ми каже. Наподобяваше човек, но с големи черни очи и много светла, почти прозрачна кожа. Нямах идея какво е това. Не се уплаших, не почуствах нищо, абсолютно нищо, въпреки, че се замислих за момент, какво точно става? В следващия момент него вече го нямаше. Не отдадох на тази случка голямо значение, защото помислих, че е от сънливото ми състояние, но през деня се сетих още няколко пъти за преживяното.

Дойде вечерта  и   аз с нетърпение очаквах шоуто ВИП брадър. Спомням си, че се бях разположила на дивана и чаках да свършат рекламите, за да започне предаването, когато електричеството вкъщи просто се изключи, аз останах на тъмно и много ядосана на тези от енергото, защото няма да мога да разбера, кого ще изгонят от къщата на „ВИП брадър“.  Ядосана се отправих  в тъмнината към кухнята, за да запаля цигара.  Но минавайки покрай банята,  дочух странен писък. Нещо с тънък глас подобен на мишка или плъх. Въпреки, че ме е страх от мишки отворих вратата и погледнах вътре. Исках да разбера,  какво става и със светлината от телефонът си започнах да оглеждам пода. Нямаше нищо, явно ми се е бише причуло. Вече бях почти излезла от помещението, когато през почти затворената врата видях странна светлина в огледалото на банята. Беше то! Странното същество от сутринта не е било сън или игра на светлината. То стоеше пред мен в огледалото, нещо необикновено, извънземно и странно. Видях го и не можех да помръдна, просто ръцете и краката ми се бяха парализирали, а на душата ми беше така леко и хубаво, нямаше страх, нямаше ужас. Това беше нещо ново като усещане за мен. Ние стояхме така втренчени един в друг и аз през цялото време чувах в главата си  думи, някакви напътствия.  Трябваше да се добера до една местност около град Тетевен и да намеря нещо или нещо да предам, не можех да разбера точно какво иска това същество от мен, но усещах, че това е важно и неотложно. Ние водихме  мисловен диалог, аз му казах: „Не мога тази вечер да ходя никъде, а и може да е опасно по нощите да се скитам по горите.“ Отговорът беше да не се страхувам, те щели да ме пазят и косъм нямало да падне от главата ми !

Тръгнах сама без пари, без да зная за какво  и защо отивам. Просто тръгнах по дадената от съществото заповед. В главата си от време на време чувах напътствия, които  ми помагаха да взимам решения. И така в 23.30 часа  се оказах сам сама, на  пътя нямаше жива душа, казвах  че съм луда,  а съществото, което сякаш се беше вселило в главата ми, ми нашепваше „Не си луда моля те побързай!“ Движех се по пътя  и нямаше никаква кола, никой сякаш светът беше се обезлюдил, никакви звуци все едно съм на Луната. Исках да отида, знаех, че е важно, но мисля, че имах избор- може да откажа!  Като си вървях в тъмнината вслушвайки се в гласа, който ме водеше получих една много странна инструкция. „Върви нагоре!“ Наистина беше странно, защото областта където се намирах, беше равнинна и малко се засмях дори…Спомням си мислено отговорих: „Е, тука вече вашата карта, нещо обърка топографията на района“ Няма нагоре местността е равнинна“ – дори малко се позасмях и спрях на едно място “ Та на къде да вървя, кажете?“ . Взех да се огледам, като че ли сама можех да намеря вярната посока, но около мен не виждах нищо, освен черна непрогледна тъмнина и красиви  мигащи звезди. Извадих телефона си за да се ориентирам, в тъмнината  и с удивление открих, че пътя е останал много под мен. Аз вървях във въздуха, без да се подчинявам на законите на гравитацията. Дори, когато не вървях аз се  движех,  сякаш аз бях метална стружка, а някакъв огромен магнит ме притегляше към определеното място. В този момент малко се поуплаших, усещах сърцето как бие в гърлото ми, зави ми се свят, не чувах успокоителния глас, който ми помагаше да се движа из тъмнината. Бях сама, на около 300 или 500 метра над земята, не можех да определя точно, виждах под себе си градове и села за части от секундата, а после те изчезваха  под краката ми, какво ставаше? Обзе ме силна паника и започнах да треперя, тогава чух гласа отново: „Успокой се!“ Станах спокойна почти веднага, стана ми топло и приятно, в ушите си чувах прекрасна музика, миришеше ми на морски бриз, а тялото ми бе залято от  топлина и  блаженство. Мога да говоря още  за този миг до безкрай, за този миг на невероятна нирвана, но няма да стигнат ресурсите на компютъра ми за да ви го опиша.

Пристигнах на  мястото и се спуснах от въздуха лека като перце,  обляна от блаженство и спокойствие. Мястото беше неголяма поляна, на която едвам различавах крайщата потъващи в гората. Нищо странно, нищо необикновено, просто поляна  ухаеща на зелена трева. Разхождах се по нея и не можех да разбера защо съм там. Петнайсетина минути изминаха и нищо не се случваше,  просто тишина и мирис на трева, но внезапно  пред мен, като отнищо то се появи съществото от огледалото, след него се появиха и други такива същества. Всички приличаха едно на друго, като клонирани, с черни огромни очи полупрозрачна фосфорицираща кожа излъчваща бледа светлина в тъмнината.  Започнаха да говорят всички едновременно и въпреки, че бяха стотици, аз  можех да чувам всеки един от тях и да му отговарям мислено.  Разказаха ми, че са хора от друго измерение, че също живеят с нас на земята и, че  това, което ние правим с нашата планета е недопустимо. Въпреки, че те живеели в друго измерение всички измерения били зависими едно от друго.  И ако  не прекратим да унищожаваме Земята с нашата промишленост, сме на път да унищожим не само себе си и Земята, но и цялото пространство. Те не  се караха по скоро се молеха. След дълги дискусии на тази тема, съществата ми представиха мислено скици за изработването на вечен двигател и добавиха, като казаха, че те и преди  са представяли тези скици,  които практически щели да решат проблема на хората с енергията, но определена група от хора, които разчитат на нефта,  като източник на енергия и пари, не искат да има безплатна енергия за всички. Друга  пък група от хора смятат, че  вечния двигател, би донесъл равноправие на планетата, а  те искат да властват над всички, за това никога няма да допуснат създаването на вечен двигател(перпетуум мобиле). Скиците обаче, които аз сега нося в главата си  са последен шанс на човечеството да се справи, да оцелее и да не се самоунищожи и да не унищожи всичко около себе си.

Събудих се на сутринта в собственото си легло, чувствах се добре и бях в собственият си креват. Пред очите ми се въртяха  някакви схеми на не съвсем разбираеми за мен неща, виждах чертежи, които можех да начертая, но не можех да разбера докрай. Знаех, че трябва да ги предам на някого, който разбира от физика или поне от чертане. Позвъних на един мой приятел, който  работи в физико- математическия институт като охрана и той обеща да ме срещне с някой от преподавателите по физика въпреки, че взе историята ми малко за налудничева.

Вчера сутринта се срещнах с преподавател по физика, пред когото  трябваше да разкажа всичко това. Аз предварително бях разчертала схемите на хартия, и всичко беше готово. Срещнахме се, той малко навъсено каза: „Хайде покажи да видя, че нямам много време“ Аз извадих схемите и започнах да ги разяснявам, аз самата  не знаех точно, какво говоря и има ли смисъл въобще това, което говоря. Но по очите на моя събеседник видях, че наистина нещата, които казвам имат смисъл. Той от време на време ме прекъсваше и задаваше въпроси: „А това как?“Добре, ами тогава това как ще стане?“ Аз отговарях, а той ме гледаше с изумление и детски интерес.  В очите му виждах някакво почти неестествено любопитство и искаше да знае все повече и повече!

Сега документите се намират в преподавателя, на когото не искам да споменавам името и се надявам това да доведе до решаване на проблемите на човечеството и да бъде полезно.  Оставям на вас да прецените тази история дали е сън или реалност. Аз все още само за това мисля!