Горещ буркан за извънземните гости

извънземна баба
Бабичка и НЛО

Здрачаваше се… Баба Пена слагаше съчка, след  съчка в огъня под големия котел пълен с буркани. Беше много уморена  горката, но и доволна, че е  успяла да се подготви за зимата  с консерви  от домашни  домати.  „Да ги сваря веднъж, пък после ще си почивам“, си мислеше  тя.  Изведнъж подухна  ветрец, най- напред лек полъх, а после рязко се усили.

-Брей!-затюхка се баба    Пена-   Дали да гася огъня, че да не стане някоя беля и да подпаля нещо, или да продължавам, малко остана да заврят?   И докато се чудеше, сякаш да засили страховете и  опасенията и ,силна светлина огря небето.

– Светкавица!   Лелееее, сега и ще гръмне!

Но нищо такова не се случи. Никакъв гръм не последва светкавицата!  А вместо гръм небето бе озарено от още и още светкавици, които светваха една след друга , но интервалите между тях бяха равни по време.  Това продължи около  две- три минути и после небето бе озарено от някаква постоянна светлина със синкав оттенък.

–  Какво е туй чудо, бе? На толкоз години съм, а такова чудо не съм виждала-рече си баба Пена.

Изведнъж близо до нея,  сякаш от нищото, се показаха мъж и жена.Те стояха мълчаливо и я наблюдаваха.

–  Кои ли са пък тези? Едно “ добър вечер“ не казаха,  дали  няма да ми откраднат бурканите?

Но те не приличаха  на скитници,  различаваха се и от селяните. Повече приличаха на граждани, но бяха едни такива белички, белички и носеха някакви странни дрехи от лека светла материя Баба Пена се поуспокои,   тия едва ли са тръгнали  да крадат  буркани с тези дрехи.

– Кои сте вие, бе  баби?   Откъде се взехте?Търсите ли някого?

Жената се усмихна и бавно, сякаш  някой и подсказваше   в ухото думите каза:

– От Космоса сме, бабо Пено, от Великия    Космос   идем, но и да ти кажем откъде точно ,едва ли ще разбереш!

-Я, не ме прави ти мене на глупава! Знам ги аз планетите! И Уран и Сатурн,и Юпитер , и Венера ,че и Марс , нали толкова много приказват по телевизора за него сега. Дето уж били изпратили някакъв Марсоход да го изследва. Ама, не могат ме излъга те мене!Снимали някакви камънаци някъде по Земята  и -те ви Марс!

-Не сме от тия планети ние, от много по-далече сме.А това дето го казваш за Марсохода, добре ,че ни подсети да проверим! Колко му е да отскочим и до Марс! Да видим там ли е тоя Марсоход?

-А що дирите тука, бе чедо?- промени отношението си баба Пена,  вече сигурна за бурканите си-Що точно тука сте дошли? Сама съм в това село . Младите хванаха по градовете, а старите  си отидоха един по един.

-Гледахме те цял ден . Правиш нещо , ама какво, не разбрахме А като запали огъня хептен се объркахме? От диви животни ли се пазиш?

– Страх ли?  Амиии…  Буркани варя! Сложих си малко доматки за зимата, че като падне снега да има какво да си похапвам. Ето станаха вече, завряха…  Ей, ама вие тръгвате ли вече? Чакайте , че може ли така?   Поне едно бурканче да  ви дам да си носите на вашата планета . Да   кажете там : „Вижте какви хубави домати е приготвила баба Пена!“

Баба Пена пъргаво  зави  в парче от стар вестник един още горещ буркан  и го подаде на мъжа.

-Гледай да се не  опечеш , че пари още!  Щях да ви сипя и едно килце ракийка, ама ме е страх да не вземете да я опитвате  из пътя, а сте с превозно средство, щом идете отдалече и да не стане някоя беля. Айде,  много здраве!

Гостите вдигнаха ръце за поздрав и тъкмо да изчезнат,  така както се появиха  и баба  Пена се сети нещо:

– Ей, като идете на Марс и видите има ли  Марсоход там, се върнете да ми кажете. Тъкмо ще ми върнете и празния буркан, че и без друго са ми малко.

 

Горещ буркан за извънземните гости
5 (100%) 1 vote

Оставете коментар:

  Subscribe  
Notify of