Извънземните ни помогнаха

Извънземни ни спасяват
Благодаря ви, мили приятели извънземни!

Беше преди години .   Тогава още не се говореше  много,  много за извънземни , макар че всеки от нас младите,  се вълнуваше от тайните, които крие  безкрайният Космос, от планетите, от черните дупки, има ли живот  на Марс  или  на някоя друга планета.  Бяхме много любознателни и много четяхме оскъдната информация. Но най- интересни бяха споровете.  Повечето не вярваха , че има живот и на други планети.  Казваха ,че животът  на  нашата планета Земя  е уникална случайност   и  вероятността да има друг такъв живот на друга планета е нищожен.  Други пък твърдяха, че   е съвсем вероятно да има такъв живот на други планети. Но  май, всички бяхме убедени ,че никога няма да видим извънземни.  Една случка, обаче, преобърна всички наши мисли, разтърси душите ни,постави много въпроси, на които може би още не е дошло времето да получим  отговорите.

Та , припомням, че това беше преди много, много  години. Тръгнах с група приятели   из Рила. Целта ни беше да стигнем  седемте рилски езера. Преходът не беше тежък. Групата ни беше от около десетина младежи . Колкото по-високо се качвахме, толкова повече гората оредяваше , а пътеката се стесняваше. Вървяхме в колона по един, а отстрани  на  тясната пътечка  имаше ниски, но страшно бодливи храсти, при това много гъсти, та освен на пътечката, нямаше къде другаде да стъпиш.   Шегувахме се , че ако първият падне ще се получи ефекта на доминото и всички ще паднем на пътеката.Беше свежо и много красиво. Насреща по близкия , обрасъл с трева баир  се виждаше стадо коне. Те бяха по-различни от тези, които бяхме виждали. Шарени, на оранжеви и бели петна. Някой извика: “ Диви коне!“   Но не беше така, това бяха коне ,които бяха пуснати на свобода, но те бяха на хората и  им помагаха  в тежките планински преходи. Почти едновременно забелязахме и хората.  Бяха двама , яхнали коне и се опитваха да подкарат стадото към близката   хижа. За нещастие, обаче конете хукнаха  в друга посока  и то точно към нас. Нямаше време да направим каквото и да било  и вцепенени от ужас стояхме безмълвни. Щяха да ни стъпчат  щом стигнат пътеката.  Очакваше ни сигурна гибел.   Вече бяха близо , на около   петдесет метра, когато  се случи нещо толкова неочаквано и необяснимо, че всички  и досега го  приемаме за чудо .  Сякаш от нищото се появи светеща стена ,която блестеше на слънцето като злато. Конете не можеха да спрат и полетяха към стената. Но колко странно, вместо да се ударят и да се наранят в стената, те  просто я огънаха и така спряха, като  че ли ластична мрежа ги улови и след това внимателно ги пусна. Дали разбраха или не какво се случва ,но конете спокойно се обърнаха и с умерен ход тръгнаха към стопаните си, които също гледаха изумени. Стената постоя още минута -две, после потрепна и изчезна така,

както се беше появила- внезапно!

А ние?  Ние стояхме зашеметени  от всичко , което се случи. Когато се поокопитихме  един през друг се питахме какво беше това?  Кой  ни помогна и ни спаси?     И сега, като се съберем пак търсим  отговора. Но аз лично  си мисля:  “ Благодаря ви, мили приятели извънземни!“

Извънземните ни помогнаха
5 (100%) 1 vote

Оставете коментар:

  Subscribe  
Notify of