Слънчева система

Публикувано на 27.06.201428.11.2016 от Странен 1 Коментар

Слънчевата система – е планетна система, включваща в себе си централната звезда – Слънцето и всички космически обекти, които се въртят около слънцето. Образуването на слънчева система в нашата галактика е започнало преди 4.57 милиарда години и е последствие от сгъстяването на космически газ и прах.

Виртуално представя не на планетите от Слънчевата система:

Слънцето, заема голяма част от масата на слънчевата система, а останалата и част се разпределя на осемте планети в самата система, които имат почти кръгла орбита и са разположени в предела на почти плосък диск – Плоскост на Лаплас.

Планетите от земната група в слънчевата система са: Меркурий, Венера, Земя, Марс те са изградени от силикати и метали. Наричат ги още четирите малки вътрешни планети. Четирите външни планети, които обикалят около Слънцето са: Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун състава на тези планети е предимно от водород и хелии по-малко метан и въглероден газ. Тези планети попадат под отделен клас – ледени планети. Шест планети от осемте и три планети джуджета имат естествени спътници.

В слънчевата система съществуват две области запълнени с малки космически тела. поясът на астероидите се намира между Марс и Юпитер и е сходен по състав на химичните елементи с планетите от земната група, защото се състои предимно от силикати и метали. Най-големите обекти пояси от астероиди се явяват:

Церѐра (бивше обозначение 1 Церера) е най-малката позната планета-джудже в Слънчевата система и единствената която се намиpа в астероидния пояс. Представлява небесно тяло от скали и лед с диаметър 932 km, предстваляващо около 1/3 от масата на астеоридния пояс, и към момента е най-масивният астероид.Открита е на 1 януари 1801 г. от италианския астроном Джузепе Пиаци. Източник:bg.wikipedia.org
Палада
Веста: 4 Веста е третият по големина астероид в основния пояс с размери приблизително 530 на 468 km. Открит е на 29 март 1807 г. от немския астроном Хайнрих Вилхелм Олберс и носи името на богинята на домашното огнище от римската митология Веста. Името е предложено от математика Карл Фридрих Гаус. До откриването на следващия астероид 5 Астрея минават 28 години. Източник:bg.wikipedia.org
Астероида Гигея.

Зад орбитата на Нептун се напират транс Транснептунов обекти в чиито химически състав влизат вода( лед) амоняк и метан. Най големите Транснептунов обекти са: Плутон,Орк, Седна, Едида и Кваоар.

В Слънчевата система съществуват и други популации малки тела такива, като: квази-спътници, кентаври, околоземни астероиди, троянци, демоклоиди, а така също и движещите се по системата: комети, космически прах, астероиди.

Слънчевия вятър (Потока на плазма от слънцето) създава сфера в междузвездното пространство, която наричаме хелиосфера, която се простира до края на диска, които образуват планетите.

Тъй като слънчевият вятър е плазма, той има характеристиките на плазма, а не на прост газ. Например, той е високо електропроводим по такъв начин, че силовите магнитни линии на Слънцето се носят от вятъра. Динамичното налягане доминира над магнитното в по-голямата част от Слънчевата система (или хелиосфера), така че магнитното поле се усуква в структура, подобна на архимедова спирала (спирала на Паркър), поради комбинацията от движение навън и околоосно въртене на Слънцето. В зависимост от полукълбото и фазата на слънчевия цикъл магнитното поле се движи по спиралата навътре или навън. Магнитното поле следва формата на спиралата и в южната, и в северната част на хелиосферата, но с противоположна полярност. Тези две полярности са разделени от два токови листа (електрически поток, който е ограничен в накривена равнина). Този хелиосферичен токов лист има форма подобна на вълнообразна пола на балерина и променя формата си по време на слънчевия цикъл, тъй като слънчевото магнитно поле променя полярността си на около всеки 11 години.