Старецът от оня свят

Умрял старец
Среща преди погребение
Просто си плачех в градината….

Не обичам селото. Винаги съм искала да живея в град. Обаче съдбата или нещо друго ме карат да живея на село. Сигурно така и трябва, защото това, което ми се случва на село, надали ще се случи в града.
Една лятна сутрин трябваше да отида до градината. Тя е съвсем близо до дома, в който живея. Бабичката, с която живея и за която се грижа, все ми натякваше, че ще закъснея и няма да свърша никаква работа по жегата. Така и стана. Забавих се с готвенето и отидох към обяд. Слънцето много напичаше, но аз не исках да се връщам вкъщи. Исках да докажа,че и в горещините мога да работя. Почнах да скубя тревата и да копая. Усещах,че ми става лошо, но продължих. Изведнъж, от отчаяние се разревах.Работех и ревах. Не знам колко време мина, но чух глас:
-Момиче,какво правиш тук в тая жега и защо ревеш?
Обърнах се и видях един старец. Беше странно облечен: топла риза с дълъг ръкав,ватиран панталон, чисто нови лачени обувки и кепе на главата…Учудих се,  защото никой по това време няма да тръгне така облечен, а още повече с нови лачени обувки по полетата.
-Трябва да премахна тази трева, за да дишат доматите.-отговорих аз, бършейки потта и сълзите. -А вие къде сте тръгнали в тази жега? Защо не си почивате?
-Идвам отдалеч. Отивам да видя внука си.Казаха ми,че той скоро ще дойде да живее при мен. Мъчно ми е сам да съм.
-А защо ти не дойдеш при него да живееш? Нима никой не ти помага?-попитах аз.
Не ми отговори, но попита:
-Имаш ли тук вода?Жаден съм.
Напълних бутилката с прясна студена вода и му я подадох. Едва долових усмивката му.
-Благодаря.-отговори той.-Ти си добро момиче и неслучайно си тук. Някой ден ще го разбереш. Искаш ли да ти разкажа за семейството си?
И дори не чакайки отговора ми,започна да ми разказва. Стана ми весело и приятно. Старецът се опита и да пее.Бил навремето музикант.
Не забелязах колко време мина. На тръгване искаше да го почерпя и с череши. Въпреки че той сам можеше да си стигне до клонките и да си набере, аз реших да му помогна. Насъбрах му и ги сложих в торбичка. Той не искаше да ги яде пред мен. Сбогува се и продължи по пътя си.

Умрял старец
Старец от оня свят

Бях в страхотно настроение и работата ми се виждаше по-лека,дори слънцето вече не толкова напичаше.
Върнах се вкъщи и разказах за случката със стареца на бабичката. Тя не разбра за кого ставаше думата.
Два дена след случката почина едно младо момче от село. Аз дори не се сетих тогава за думите на стареца.
Вечерта бабичката реши за пореден път да ми разправя за младите си години. Поиска да и донеса албумите със старите снимки.Седнах до нея да ми показва носиите,хората от село…Изведнъж на една от снимките видях същия старец. казах на бабичката, че това е човекът, с когото съм разговаряла онзи ден.Тя се учуди и каза,че това не може да бъде, защото същия човек е починал преди около 20 години и момчето, което почина е негов внук.
Бях шокирана и не повярвах на бабичката. Отидох на погребението. В църквата видях същия старец, със същите дрехи, стоеше отстрани, обърна се и ми се усмихна.

 

Старецът от оня свят
4.5 (90%) 2 votes

1
Оставете коментар:

1 Comment threads
0 Thread replies
0 Followers
 
Most reacted comment
Hottest comment thread
1 Comment authors
  Subscribe  
newest oldest most voted
Notify of
Борис

Жива измислица:студена вода,бутилка,градина,череша….дрън,дрън!Иначе другото е вярно-стареца,снимката,внука.